О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1310
София, 25.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 955 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
П. А. А. от гр. П. е обжалвал решението на Софийския градски съд от 29.01.2009г по гр.д. № 3347/2008г с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 11.08.2008г по гр.д. № 94003/2007. С това решение районният съд отхвърлил искът му,предявен срещу Националната агенция за приходи гр. С. на правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ-за възстановяване на заеманата от преди незаконното уволнение извършено със заповед № П* от 30.12.2005г на Министъра на финансите , длъжност-регионален данъчен директор в Регионалната данъчна дирекция гр. П.. Искът е отхвъърлен като погасен по давност.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че следвало да се допусне касационно обжалване на въззивното решение тъй като по разглеждания случай и процесуално правния и материално правните въпроси,нямало съдебна практика-дали и искът по чл.344 ал.1 т.2 КТ попада в обсега на разпоредбата на чл.358 ал.1 т.2 КТ- и че това би довело до точното приложение на закона и би имало значение за развитие на правото- т.е. че били налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените съображения за допустимост на касационното обжалване прие следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 358 КТ. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:
1. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2006 г.) едномесечен – по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“ и в случаите по чл. 357, ал. 2;
2. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г.) 2-месечен – по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;
3. 3-годишен – по всички останали трудови спорове.
По настоящето дело е било безспорно,че с влязло на 28.12.2007г в законна сила решение по гр.д. № 483/2006г на Пловдивския районен съд е било признато за незаконно уволнението на П. А. А. от заеманата до издаване на заповед № П-986/30.12.2005г на Министъра на финансите длъжност „регионален данъчен инспектор” в Регионалната данъчна дирекция гр. П. и че със същото решение тази заповед е била отменена-т.е. бил уважен искът предявен на правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ.
На 10.01.2007г пред Пловдивския районен съд П. А. А. предявил иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ- да иска възстановяване на заеманата от преди уволнението, длъжност и по повод на това е било образувано гр.д. № 86/2007г на Пловдивския районен съд.
Спорът е бил разгледан от Софийския районен съд по гр.д. № 9403/2007г,а като втора инстанция-от Софийския градски съд. В своето решение въззивният съд е приел, че след като е направено възражение от Националната агенция за приходи-ответник по иска, за погасяване правото на иск по давност, той е следвало да се отхвърли на основание чл.358 ал.1 т.2 КТ,защото и искът за възстановяване на работа след отмяна на незаконното уволнение се включвал към исковете „по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение.
Върховният касационен съд счита,че това становище е правилно. Става въпрос за специална давност и тя е по-кратка от общата давност по чл.110 и чл.111 ЗЗД. Тя е продиктувана от изискването за по-голяма бързина при уреждането на трудовите отношения,с които са свързани ежедневните жизнено важни интереси на страните. Към исковете ,отнасящи се до прекратяване на трудовите правоотношения и защитата на работниците или служителите срещу незаконните уволнения ,се отнасят трите иска: по чл.344 ал.1, т.1 и т.2 КТ – исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на предишната работа и за поправка на основанието за прекратяване по чл.344 ал.1 т.1,2 и 4 КТ. По тези искове давностният срок за предявяването им е двумесечен.
В тази насока няма противоречива практика и за това не е необходимо и ВКС да се произнася с решение,с което точно да приложи правната норма и то да има значение за развитието на правото.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 29.01.2009г по гр.д. № 3347/2008г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: