3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1311
гр. София, 21.11.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5234 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Х. против решение № 280/16.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 320/2013 г. от ІV гр.състав на Окръжен съд – Плевен.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.59, ал.9 вр. с ал.3 СК.
Съдът е определил режим на лични отношения на бащата на малолетния А. Р. Х., като е отхвърлил искането на ищеца – баща на детето, за определяне на режим на лични отношения в частта, с която се иска включването в режима и на телефонни разговори, осъществявани всяка събота в периода 18,00 – 19,00 ч. българско време с продължителност 15 минути, на стационарен телефон по местоживеене на детето, а при липса на такъв – на мобилен телефон, ползуван от майката на детето. За да достигне до този извод съдът е отчел обстоятелството, че детето е на седем години, като от доказателствата по делото се установява, че между детето и бащата са проведени няколко телефонни разговора, но в повечето случаи детето само се е отказвало да говори по телефона, като разговорите са били с продължителност минимум две минути. От друга страна, трудно детето би било помолено да поддържа такъв разговор в рамките на определеното и поискано от ищеца време. Тези обстоятелства са довели съда до извод, че поисканата мярка, макар и допустима от закона и подходяща за друг случай, към настоящия момент е неподходяща и не следва да се уважи така направеното от ищеца искане за определяне на режим на лични отношения по отношение на телефонните разговори.
Поставените правни въпроси в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване са посочени в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че по въпроса относно възможността за свободен избор на мерките относно личните отношения между детето и родителя при упражняването на родителските права, извън свижданията, произнасянето на съда противоречи на задължителната практика на ВКС, отразена в ППВС №1/1974 г. Твърди се, че въпроса относно възможността да се избере от родителя форма на поддържане на лични отношения чрез телефонни разговори следва ли съдът да я закрепи в решението си или тя следва от разпоредбите на закона, като втория въпрос се поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съдът не е отрекъл възможността да се осъществява режим на лични отношения с детето чрез телефонни разговори, както и не е счел, че определянето на тази мярка не следва да се определи изрично в решението по иск с правно основание чл.59 СК. Съдът е приел, че исканата мярка е допустима от закона, което е изцяло съобразено със задължителните указания , дадени от ВС с ППВС №1/1974 г., но е счел същата за неподходяща към настоящия момент, съобразявайки обстоятелствата, посочени именно в ППВС №1/1974 г. Липсата на противоречие с цитираното постановление на ВС води и до липсата на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Съдът също така не е постановил решение, с което от правна страна да е приел, че мярката „телефонни разговори” не следва да се закрепи с решението по иска с правно основание чл.59 СК, напротив, постановил е диспозитив по това искане /макар и счетено от съда за неоснователно/, като е произнесъл по съществото на основателността на искането. По този правен въпрос съществува задължителна съдебна практика, отразена в соченото от касатора постановление на ВС №1/1974 г. – т.ІV, в която изрично са посочени телефонните разговори като допустима мярка при поддържането на лични контакти между дете и родител, които съдът е допустимо да определи. Наличието на задължителна практика по така поставения правен въпрос, както и съобразяването й от страна на въззивния съд, води до липсата на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба се присъдят направените по делото в настоящото производство съдебни разноски в размер на 150 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 280/16.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 320/2013 г. от ІV гр.състав на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Р. В. Х. съдебен адрес [населено място], [улица], ет., адв. С. И. да заплати на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК на Г. М. А. съд.адрес [населено място], [улица], ет. сумата 150 лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.