2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1311
С., 5.12. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на първи декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 795/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Л. Л. против въззивно решение от 30.11.2010 г. по гр. дело № 4024/2007 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 21, ал. 2 СК (отм.) е признато за установено по отношение на Ю. Л. Л., че М. З. Зарева е собственик на 219984/292011 идеални части от апартамент № 13, находящ се в ж. к. Б., [улица], [жилищен адрес] [населено място], със застроена площ 86,96 кв. м и прилежащо избено помещение № 13 с площ 3,40 кв. м и оставил в сила решение от 02.11.2007 г. по гр. дело № 2467/2006 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за признаване на трансформация на лични средства в придобиване право на собственост върху апартамента за разликата до 281511/292011 идеални части.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпроса за възможността за придобиване на лично имущество по време на брака чрез дарение в полза само на единия съпруг и на дарение на спестовен влог в противоречие с представено съдебно решение по гр. дело № 477/2009 г. на ВКС – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата М. З. Зарева в писмен отговор на касационна жалба оспорва основанието за допускане на касационно обжалване. Представя съдебна практика на ВКС в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 21, ал. 2 СК (отм.) намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос е относим към прието с обжалваното решение, като основание да се признае частична трансформация на лични средства в придобиване на право на собственост върху апартамента закупен по време на брака между страните на името на съпругата, че част от стойността на жилището, в размер на признатото право, е заплатена с лични средства на ищцата – част от тях в посочен размер от нейните родители по време на строителството, които са и вносители, дарени на дъщеря им и останалата част преведени от личен влог на ищцата набран от преди брака – извод направен след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Прието с обжалваното решение не влиза в противоречие с практиката на ВКС, включително и представените съдебни решения, че когато единият от съпрузите се позовава на трансформация на средства получени по дарение са допустими всички доказателствени средства, включително и свидетелските показания, както и че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. В настоящия случай това е преутвърдено и от обстоятелството, че в закупуване на жилището ищцата не е включила и съпруга си, с което би го надарила, а е придобила същото само на свое име.
Предвид изложеното не е установено основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.11.2010 г. по гр. дело № 4024/2007 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: