3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1312
С., 17.12. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4440/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М. чрез пълномощници адв. С. Б. и адв. Т. П. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 1101 от 19.02.2014г. по в. гр. дело № 5909/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.01.2013г. по гр. дело № 15574/2010г. на Софийски районен съд за отхвърляне на иска предявен от Е. Д. М. като наследник на починалата ищца Л. Б. М. против С. И. Г. за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, сключен на 12.08.2009г. с нотариален акт № 56, том ІІІ, дело № 424/2009г., представляващ апартамент № 65, находящ се в [населено място], ж. к. Х. Д., [жилищен адрес] поради липса на съгласие.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – обвързан ли е съдът с посочената от ищеца в петитума на исковата молба правна квалификация или е длъжен сам да квалифицира спорното право въз основа на твърдените от ищеца правопораждащи факти и искането му за защита; следва ли съдът да се произнесе дали един договор е нищожен на правно основание, различно от посоченото в петитума на исковата молба при положение, че от фактическите твърдения в обстоятелствената й част и от доказателствата се установи нищожност на друго правно основание и осъществен ли е състава на разпоредбата за нищожност „поради накърняване на добрите нрави” по чл. 26, ал. 1 ЗЗД подвеждането на продавачката от купувача, възползвайки се от нейната психическа неориентираност дължаща се на психичното й заболяване и лесната й внушаемост. Жалбоподателят представя съдебна практика на ВКС по процесуалноправните въпроси – решение по гр. дело № 272/2010г., четвърто г. о.; решение по гр. дело № 736/2011 г., първо т. о.; решение по гр. дело № 653/2009г., четвърто г. о. и по последния правен въпрос определение по гр. дело № 246/2009г., четвърто г. о., чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът С. И. Г. чрез пълномощник адв. В. П. Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е разгледан иск за нищожност на договор поради липса на съгласие намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените процесуалноправни въпроси се свеждат до определянето на правната квалификация на спорното право по предявения иск, респ. до това дали съдът е обвързан от квалификацията посочена от ищеца или правораздавателният орган е длъжен сам да квалифицира спорното право.
Жалбоподателят представя съдебна практика на ВКС, според която ищецът не е длъжен да квалифицира спорното право, чиято защита в исковото производство търси. Дори в исковата молба такава квалификация да е дадена, тя не обвързва съда. П. орган е обвързан от изложените в исковата молба основания на претенцията, но не и от сочените от ищеца правни норми. Съдът е длъжен сам да квалифицира спорното право като изхожда от твърденията на ищеца за правопораждащите факти и от искането за защита формулирано в исковата молба. Ако решаващият орган съзре несъответствие между релевираните факти, водещи до недействителност на договора от една страна и петитума от друга, той е длъжен да остави исковата молба без движение за отстраняване нередовността й. Недопустимо е при формулирани фактически основания и петитум, съдът да се самосезира с решаване на подобен, но различен по предмет спор за недействителност на сделката, тъй като счита, че на друго основание тя е нищожна, респ. унищожаема.
Приетото с обжалваното решение по поставения правен въпрос не влиза в противоречие с посочената съдебна практика. Съдът е определил правната квалификация на спорния предмет като се е ръководил от наведените в обстоятелствената част на исковата молба правопораждащи факти – продавачката е страдала от психично заболяване и изявлението по оспорения договор е направено в състояние, което изключва формирането на воля – същата не е разбирала значението на това, което върши, при заявено искане за защита – обявяване на договора за нищожен поради липса на съгласие.
С обжалваното решение съдът е разгледал иска, с който е бил сезиран. Определил е правната квалификация съобразно заявените обстоятелства и направеното искане за защита. Съдът не е имал основание да приеме нередовност на исковата молба поради несъответствие между обстоятелствената част съдържаща основанието на иска и заявения петитум, определящ съдържанието и вида на търсената защита.
Предвид изложеното по процесуалноправните въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въпросът – осъществен ли е състава на разпоредбата за нищожност „поради накърняване на добрите нрави” по чл. 26, ал. 1 ЗЗД подвеждането на продавачката от купувача, възползвайки се от нейната психическа неориентираност дължаща се на психичното й заболяване и лесната й внушаемост е ирелевантен към предмета на делото разрешен с обжалваното решение. По този въпрос няма произнасяне от съда, поради което й не се дължи отговор по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1101 от 19.02.2014г. по в. гр. дело № 5909/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ