ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1313
София, 17.10.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 346 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.К. като процесуален представител на Б. И. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд /Р./ от 19.ХІ.2010г. по в.гр.д. № 850/2010г.
Ответницата по касационната жалба С. С. И. от [населено място] не е дала отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Р. по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на Русенския РС от 06.VІІІ.2010г. по гр.д. № 7835/2009г. в частта, с която С. С.И. е осъдена да заплати на Б. И.А. 10312.16лв., получена по договор за поръчка на отпаднало основание, ведно със законната лихва от 16.ХІІ.2009г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения иск в тази му част. В останалата му част, с която предявеният иск е отхвърлен за 3000 щ.д. с левова равностойност 4000лв., платени на 06.ІІІ.2008г., и за 2000лв., платени на ръка на 05.VІІІ.2008г., първоинстанционното решение е потвърдено.
За да постанови решението, въззивният съд приел, че ищецът, чиято е била тежестта, е установил плащане на суми по сметките на ответницата, но събраните гласни доказателства не установяват твърдението му за съществуването на мандатна сделка помежду им. Посочените от него свидетели нямат непосредствени впечатления от отношенията между страните, а възпроизвеждат неговите обяснения по това обстоятелство, а даденото от бащата на съпруга на ответницата обещание за връщане на пари след прибиране на реколтатата не може да се разглежда като доказателство за основанието, на което те са дадени. В подкрепа на извода са и представените покана до съпруга на ответницата с аналогично на исковата молба съдържание и нотариално заверено пълномощно, от което може да се заключи за възникването на мандатно правоотношение, но между ищеца и съпруга на ответницата. В отхвърлителната част първоинстанционното решение е правилно освен по изложените съображения и поради това, че не е доказано твърдението на ищеца за плащането на ръка на 2000лв. на 05.VІІІ.2008г., а 3000 щ.д. са платени по сметката на трето за спора лице и няма данни плащането да е с оглед качеството на това лице на пълномощник на ответницата.
В проведеното пред въззивния съд съдебно заседание на 05.ХІ.2010г. направеното от А. доказателствено искане за събиране на гласни доказателства за предаване на сумата 2000лв. по договора за поръчка чрез разпит на съпругата му е оставено без уважение, като е счетено, че не са допуснати от първоинстанционния съд релевираните във въззивната жалба процесуални нарушения, тъй като съгласно чл.164 ал.2 от ГПК гласни доказателства за твърдяния факт са допустими при наличието на изрично съгласие на насрещната страна, каквото ответницата не е заявила.
В изложението на Б. И.А. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивния съд се произнесъл в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК по въпроса допустимо ли е установяването със свидетелски показания на договори, сключени между роднини по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до втора степен включително. Твърди се в изложението, че ищецът и ответницата са роднини – той бил първи братовчед на съпруга й.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставения от касатора процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като ищецът, сега касатор, не е представил по делото доказателства за твърдението си, съдържащо се в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, че е роднина с ответницата, поради което и приложението на чл.164 ал.1 т.3 и ал.2 от ГПК не е било предпоставено от преценка на съда в тази насока. Освен това с оглед твърдяното от касатора родство с ответницата, то по силата на чл.76 от СК е по сватовство, но не от втора, а от по-горна степен, следователно в случая не е приложимо изключението по чл.164 ал.1 т.3 от ГПК.
При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, ГК, № 548 от 19.ХІ.2010г. по гр.д. № 850/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: