О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1313
София, 27.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5328/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 103/13.05.2013 год. по в. гр.д. №620/2012 год. на Ловешкия окръжен съд , с което след като е отменено съдебно решение № 552/17.10.2012 год. по гр.д. №191/2012 год. на Ловешкия районен съд, е постановено ново решение, с което на осн. чл. 61,ал.3 ЗЗД И. Г. Г. е осъдена да заплати на С. Г. В. сумата от 5 250 лв. обезщетение за извършен първи етап на СМР за обособяване на два самостоятелни обекта в жилищна сграда в [населено място], ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 30.01.2012 год. до изплащането на вземането като за горницата до сумата от 6 796,72 лв. в размер на сумата от 1 546,72 лв. искът е отхвърлен. Присъдени са разноски.
Решението в неговата уважителна част е обжалвано с касационна жалба от И. Г. Г., като касационната жалба е приподписана от адв. П. П..
Решението, с което предявеният иск е отхвърлен за разликата от 5 250 лв. до 6 796,72 лв. е обжалвано от С. Г. В., чрез адв.Ст. С..
С. Г. В. от [населено място],оспорва допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на И. Г. Г.. Счита, че не са изпълнени особените изисквания на закона за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната от Г. част.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в съответните части, поради което са процесуално допустими.
По допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по жалбата на И. Г. Г.:
При въведената факултативност на касационното обжалване с ГПК / Д.В. бр. 59/20.07.2007 год. в сила от 01.03.2008 год./ за да се допусне касационно обжалване следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания не са изпълнени. Касаторът не е формулирал правен въпрос в посочения смисъл. Наведените в представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК доводи, имат характер на касационни оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част , които могат да бъдат предмет на разглеждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК, а не в настоящото такова.
Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД №1/2010 год. формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване . С оглед на това, неизпълнението на тази предпоставка е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. С оглед на това не се налага обсъждането на бланкетно посочените допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
По допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по жалбата на С. Г. В. :
Този касатор счита, че касационното обжалване на решението в неговата отхвърлителна част следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК по въпроса: „ Може ли да се приеме, че въпреки волята на ответницата и с нейното противопоставяне са извършени подобренията от ищцата, след като те са извършени на база сключен договор , подписан от ответницата?” Така формулирания въпрос обаче има фактически , а не правен характер. Неговият отговор е предпоставен от установяване на включените във въпроса фактически обстоятелства. С оглед на това и в този случай не е изпълнена основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване , което изключва необходимостта от преценка на допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване и обсъждане на представената практика на ВС и ВКС .
Предвид изхода на производството пред настоящата инстанция разноски на страните не се следват.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103/13.05.2013 год. по в. гр.д. №620/2012 год. на Ловешкия окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: