4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1313
С., 6.12. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на първи декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 818/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 70 от 02.03.2011 г. по гр. дело № 50/2011 год. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 63 от 01.12.2010 г. по гр. дело № 3777/2010 г. на Добрички районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на А. Н. Н. извършено със заповед № Т-2010-5-1 от 28.05.2010 год. на изпълнителния директор на [фирма].
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос – може ли да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК, според която връчването на търговци и юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Поддържа, че с обжалваното решение въпроса е разрешен в противоречие с представена съдебна практика – решение по т.д. № 324/2008 г. на ВКС и влезли в сила решения по гр. дело № 117/2008 г. на Ловешки ОС; по гр. дело № 689/2010 г. на Пловдивски ОС и по гр. дело № 3938/2004 г. на Софийски градски съд – приложно поле за допускане на касационна обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът А. Н. Н. в писмено възражение оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос касае спорното между страните обстоятелство, била ли е редовно връчена на ответното дружество нотариална покана, с която ищецът е уведомил работодателя си, че прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 11.05.2010 год., поради неплащане на трудовото му възнаграждение до десето число на месец май 2010 г. С обжалваното решение е прието, че нотариалната покана е връчена редовно на дружеството работодател – връчването е извършено по адреса на управление на ответника на лицето С. М., разпитан и като свидетел по делото, който е работник на друго дружество, магазинът на което се намира на седалището на работодателя [фирма] в съседство с негов сервиз. Прието е, че това лице мълчаливо е овластено да получава кореспонденцията й на дружеството – работодател (двете дружества имат обща канцелария), който не се е противопоставил, въпреки че е знаел, входящата кореспонденция да се получава от чужд работник. С достигане на писменото изявлението на ищеца за прекратяване на трудовия договор до работодателя на 13.05.2010 г., когато писмената покана е предадена в канцеларията на ответника, съдът е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено – чл. 335, ал. 1, т. 3 КТ, поради което последвалата заповед за дисциплинарно уволнение на ищеца, връчена на 28.05.2010 г., не е породила действие, тъй като трудовият договор е бил вече прекратен на друго основание.
Поставеният в изложението правен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със съдебната практика по приложението на чл. 50 ГПК, уреждащ връчване на съобщения и призовки на търговци и юридически лица.
Според чл. 49 ГПК връчването може да бъде извършено на всяко място, в което адресатът пребивава и съответно може да бъде намерен, от което следва, че като посочва мястото на връчване на търговците и юридическите лица, разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК не изключва възможността за връчване на друго място в случаите, когато се връчва лично на адресата. Когато връчването е на друго лице, за да породи действие, то следва да е извършено на посоченото от закона място. За търговците и юридическите лица това място е последния посочен в регистъра адрес. Ако връчителят намери търговеца или законния представител на юридическото лице, той им връчва съобщението лично, а ако намери само работници или служители, той може да им връчи съобщението, ако някой от тях приеме, като в разписката връчителят отбелязва името и длъжността на получателя.
Приетото с обжалваното решение по поставения правен въпрос не влиза в противоречие с изложението, включително и с представената от жалбоподателя съдебна практика. Представеното по гр. дело № 4709/56 г. на ВС решение е поставено по време действието на чл. 48 ГПК (отм.), преди изменението му през 1997 год. – когато се изисква връчването да става в канцеларията на юридическото лице на лице натоварено да приема книжа и няма отношение към настоящата нормативна редакция. Част от съдебните решения са по приложението на чл. 48 ГПК (отм.), в редакцията след 1997 год., в която ограничението, кому трябва да се връчи съобщението отпада, а останалата част са по приложението на чл. 50, ал. 3 и ал. 4 във вр. с ал. 1 ГПК. Решенията уреждат случаи, различни от настоящия – когато на регистрирания адрес няма офис (канцелария) или има такава, но е невъзможно да бъде намерен представител на търговеца в хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК – решение по т.д. № 324/2008г. ВКС; по приложението на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК уреждащи неприсъствено решение, които нямат отношение съм поставения правен въпрос – гр. дело № 117/2008 г. на Ловешки ОС; по приложението на чл. 327 ТЗ, чл. 238 и чл. 239 ГПК, където е прието, че съдебните книжа до ответника са били връчени при спазване на чл. 50, ал. 1 и ал. 3 ГПК по последния адреса на управление – гр. дело № 689/2010 г. на Пловдивски ОС; решение по гр. дело № 3938/2004 г. на СГС, в което е прието, че поканата но дружеството – ищец не е редовно връчена, тъй като е била адресирана до друг правен субект; с решението по гр. дело № 1072/2008 г. на ВКС е разгледан установителен иск за собственост, в което е маркирано и точното приложение на чл. 48 ГПК (отм.) по отношение на ищеца, в този смисъл е и определение по ч. гр. дело № 32/2006 г. на ВКС.
От представената съдебна практика, доколкото е обсъдено и приложението на чл. 50, ал. 3 ГПК се налага извода, че за редовността на връчване на съдебни книжа на търговец и юридическо лице е необходимо връчването да е станало на последния по регистъра адрес, и ако връчителят не е могъл лично да връчи съобщението на лице от канцеларията, поради дадена причина, той може да го връчи на работник или служител от адреса на управление, който приеме да получи съобщението, като връчителят отбелязва името и длъжността на получателя. Така е процедирано в процесния случай – поканата е била връчена на адреса на управление на дружеството-работодател на лице, което е приело да получи съобщението, а връчителят е отбелязал трите му имена и длъжността. Удостоверяването има характер на официален документ – чл. 44, ал. 1 във вр. с чл. 179, ал. 1 ГПК, при връчването лицето действа от името на търговеца, комуто документа се противопоставя – в случая това е доказано предвид установената фактическа организация на деловодната работа на двете дружества, поради което връчването е поставило работодателя в известност на отправеното писмено изявление за прекратяване на трудовия договор. Неправилната преценка на служител от ответното дружество, за местоназначението на писмото след постъпването му в канцеларията на ответника, няма отношение към редовността на уведомяването, респ. към отговора на поставения правен въпрос.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 70 от 02.03.2011 г. по гр. дело № 50/2011 год. на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :