О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1313
гр.София, 29.10.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1149 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. И. Д. от гр. С., против решението от 12.02.2009г., постановено по гр.д. №816/2008г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 22.07.2008г., постановено по гр.д. №599/2006г. на Несебърски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Т. И. Д. срещу Ф. И. Д. иск с правно основание чл.106, ал.2 от СК от 1985г./отм./.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Ф. И. Д. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
За да отхвърли иска по чл. 106, ал. 5 СК за промяна на постановените мерки относно упражняването на родителските права за детето С. , предоставени на майката със съдебното решение, с което е потвърдено споразумението по чл. 99, ал. 3 СК/отм./, въззивният съд е приел, че не е налице твърдяната в исковата молба промяна в грижите на майката към детето и моралния й облик, която да налага извод, че исканата промяна ще бъде в интерес на детето. От постановяване на първоначалните мерки относно упражняването на родителските права са изминали няколко месеца.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с установената съдебна практика, изразена в ППВС №1/1974г., т.3 и решение №2833/1986г. на ВС, ІІг.о., относно съдържанието на понятието „интереси на децата“, за които, съгласно чл.106, ал.2 от СК/отм./, съдът следва да държи сметка при определяне на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще. В случая въззивният съд е приел, че няма промяна в обстоятелствата, при които е било предоставено упражняването на родителските права. При данни за добри родителски и възпитателски качества на двамата родители, морален облик на родителите, грижи и отношение на родителите към детето, привързаността на детето към двамата родители и при липса на промяна на тези и останалите обстоятелства, при които е определен първоначалния режим, въззивният съд е приел, че следва и занапред да се предпочете родителските права да продължат да се упражняват от майката П. е, че при данните по делото не може да се приеме, че исканата промяна ще бъде в интерес на детето и от полза за неговото физическо, емоционално и интелектуално развитие и възпитание. Въззивното решение е постановено при обсъждане интересите на детето от гледна точка на всестранното развитие на личността му, в каквато насока са и разясненията в цитираната от касатора задължителна съдебна практика, а също и цитираното решение на ВС.
Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС №1/1974г., р.ІІІ, по въпроса за съвместното живеене на децата при развод на родителите и предпоставките за разделянето им. Според касатора в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика въззивният съд не е обосновал наличието на важни причини, които да налагат децата на страните да живеят отделно едно от друго. В случая предоставянето отглеждането и възпитанието на едното от децата при единия родител, а на другото – при другия родител, е постановено с решението, с което е потвърдено споразумението по чл. 99, ал. 3 СК/отм./. Това обстоятелство е отчетено от въззивния съд, както и данните по делото, че майката не препятства свободното общуване на детето с баща му и брат му извън определения със съдебното решение режим на лични отношения. Поради изложеното неоснователни са твърденията на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с посочената задължителна съдебна практика.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е изложил и доводи за противоречие на въззивното решение с процесуалните правила. Тези доводи са относими към основанието за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК – поради неправилност на въззивното решение, но не са относими към основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение. Не са представени доказателства за извършени разноски в касационното производство от ответника по жалбата, поради което такива не се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.02.2009г., постановено по гр.д. №816/2008г. на Бургаски окръжен съд, по касационна жалба на Т. И. Д..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: