О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1314
София 21.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4274 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д., представлявана от М. чрез пълномощник юрк.Б. Б. срещу решение № 107 от 25.02.13г.,постановено по в.гр.дело № 1513/12г.на Апелативен съд – Пловдив,с което е потвърдено решение № 62 от 18.07.12г.,постановено по гр.дело № 1008/12г.на Окръжен съд- Стара Загора в обжалваната му част.С него Д.,представлявана от М. е осъдена да внесе предварително сумата 37 116 лв за извършване на действия,предмет на изп.дело № г.по описа на ЧСИ рег.№ Р. М. с район на действие ОС – гр.Ст.З.,за преустановяване действията по нарушаване правото на собственост на В. А. върху негов недвижим имот № с площ 12 933 дка,находящ се в землището на [населено място], общ.М., обл.С.,ЕКАТТЕ ,като излизане на реката от коритото,отнасяне на почвата и отстраняване на наносите,както и за възстановяването на имота отпреди нарушението чрез премахване на нанесения чакъл и възстановяване на отнесения почвен слой чрез запълването му със земна маса,ведно със законната лихва,считано от 11.01.12г.до окончателното изплащане.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи бланкетно основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по жалбата В. Х. А. чрез адв.Й. Х. моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран конкретен правен въпрос,разрешен от въззивния съд – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане наличието на хипотезата по т.3 от посочената разпоредба.Липсва и обосноваване кои правни норми са непълни,неясни или противоречиви,което да налага тълкуването им.Изложените аргументи,че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото касаят правилността на въззивното решение,а не са основания за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Възражението за липса на пасивна легитимация е също неотносимо към допустимостта на касационното обжалване,а освен това е преклудирано в развилото се производство между същите страни по чл.109 ЗС.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107 от 25.02.13г.,постановено по в.гр.дело № 1513/12г.на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.