2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1314
С., 22.12. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 657/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК, образувано по Касационна жалба на ищцата Т. Б. П. и по касационни жалби на М. Б. П. – Р. и Е. В. Р. – трети лица привлечени да помагат на ответника [фирма] [населено място] против въззивно решение от 18.05.2011 г. по гр. дело № 5869/2009 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение, е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителен договор за продажба от 1994 год. на апартамент № 7 с идентификатор по З. 68134.401.122.1.7, находящ се в [населено място], [улица], етаж 3, състоящ се от две стои, хол с кухненски бокс, баня и тоалетна и други сервизни помещения на обща застроена площ 75 кв.м при посочени съседи, ведно с мазе № 13 с площ 5.66 кв.м при посочени съседи със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при условие, че Т. Б. П. заплати на [фирма] [населено място] сумата 35 612,96 лв. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила на основание чл. 297, ал. 1 ГПК (отм.).
Т. Б. П. обжалва решението в частта, с която на основание чл. 297, ал. 1 ГПК (отм.) е осъдена да заплати сумата 35 612,96 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното решение е разрешен материалноправния въпрос – следва ли ищецът по предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД относно покупко-продажба на бъдеща имот да бъде осъден да доплати построеното жилище, при положение, че ответникът – строител не е изпълнил задължението да изгради сградата в уговорените срокове – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Третите лица М. Б. П. – Р. и Е. В. Р. встъпили да помагат на ответното дружество обжалват решение изцяло.
В изложения за допускане на касационно обжалване поддържат, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното решение са разрешени правните въпроси – допустим ли е конститутивният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде предявен преди падежа на реалното изпълнение по предварителния договор за строителство и покупко – продажба на недвижим имот, и в кой момент за купувача възниква правото да предяви иска; следва ли съдът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да провери дали отчуждителят е собственик на имота и дали са налице предпоставките за прехвърляне правото на собственост по нотариален ред, включително да се съобразят и разпоредбите на ДОПК; допустимо ли е исковата молба за сключване на окончателен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде вписана, ако липсва някой от белезите индивидуализиращи имота и следва ли вписването да е редовно съобразно изискванията на чл. 5 вр. с чл. 47,б. „б” Правилник за вписванията и така вписаната искова молба противопоставима ли е на ищцата-купувач по предварителния договор и длъжен ли е съдът да възпроизведе клаузите, така както са уговорени в предварителния договор и възможно ли е искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде уважен и за тази част от сделката, за която няма постигнато съгласие – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] оспорва основанието на ищцата за допускане на касационно обжалване. Счита, че в изложението са повдигнати въпроси, които не са били обсъждани при разглеждане на делото, а представената съдебна практика представлява част от решения, за които няма данни дали са влезли в сила.
Всяка от обжалващите страни е представила писмен отговор по касацинните жалби на другата страна с твърдения за липса на посочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените от другата страна правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 19, ал. 3 ГПК намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
Поставените в изложенията на страните правни въпроси не обуславят решаващите изводи на съда за уважаване на иска (относно въпросите на ответниците), респ. не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика (по въпроса на ищцата).
Ищцата – възложител и приемател по сключения предварителен договор със смесен характер – за изработка (строителство) и продажба на обекта след неговото изграждане, не е доволна от решението, с което е задължена да доплати сума, над договорената в предварителния договор.
Представя съдебно решение по гр. дело № 1808/2002 г. ВКС, според което предварителният договор за продажба на жилище, което продавачът се задължава да построи по силата на същия договор, съдържа елементи и на договор за изработка, и ако е уговорено цената да се определи след завършването на строежа му, при неспазване на срока за това, цената се определя към момента на изтичането на този срок, а не към момента на предаване на жилището на купувача. В случая при сключването на предварителния договор страните са били уговорили прогнозна пазарна цена и начин на индексирането й съобразно с индекса на инфлацията в строителството, начин и срокове за плащане, както и окончателното й определяне след завършването на обектите и задължение на купувача да довнесе разликата, които уговорки е прието, че следва да се приложат за определяне цената на обектите при съобразяване на окончателното ценообразуване, в случай, че ответникът е изградил обектите и те са били приети и въведени в експлоатация в уговорения срок, при очакваното от страните нормално развитие на договора. Прието е в решението, че ответникът е забавил завършването на обектите, не е спазил уговорения срок, затова окончателната стойност на обектите не може да се определи към завършеното със забава строителство. Уговорените санкции за забава в изграждането на обектите в срок -лихви и неустойки, са за неизпълнение на задълженията на строителя по договора за изработка и нямат отношение към начина на определяне на цената по предварителния договор.
Представено е и съдебно решение по гр. дело 2520/2002 г. ВКС, с което е прието, че цената на недвижим имот, предмет на предварителен договор за продажбата му, след неговото построяване, може да бъде определена по строителната му стойност към момента на завършване на обекта при промяна в цените на труда и материалите, за да се прецени дали авансово внесената сума към този момент представлява изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението на строителя, на което съответства насрещното задължение на последния да прехвърли собствеността му на купувача. В решението се сочи, че обстоятелството, че е имало фиксирана цена на стойността на обекта (гараж) не означава, че възнаграждението по договора за изработка не може да бъде коригирано, щом като по време на изпълнението му определената цена на материала и на работната сила се е изменила, макар и цената на възнаграждението да е била уговорена изцяло по чл. 266, ал. 2 ЗЗД. При това положение след ползване на експертиза следва да се установи тази строителна стойност към момента на предаване на готовия обект и с оглед авансово внесената сума от купувача, да се прецени, дали той е изпълнил задължението си да заплати възнаграждението, на което съответства насрещното задължение на ответника да му престира трудовия резултат, като му прехвърли правото на собственост със сключване на окончателен договор.
Обжалваното решение е постановено след отмяна на предходно въззивно решение и дадени указания на ВКС, които за въззивния съд са задължителни по прилагането и тълкуването на закона, а указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд, кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно, кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или повтори.
При новото разглеждане на делото, при постановяване на обжалваното решение, въззивният съд се е съобразил пунктуално с указанията на ВКС – определил е смесения характер на сключения между страните предварителен договор, създал облигационна обвързаност между страните по договор за изработка – изграждане на бъдеща вещ от строителната фирма на ответника срещу заплащане на определено възнаграждение уговорена изцяло и задължението да се сключи окончателен договор за прехвърляне правото на собственост, когато веща придобие същността на самостоятелен обект на собственост, годен предмет на сделка с транслативно действие, допуснал е съдебно-техническа експертиза определила строителната стойност на обекта към момента на завършването му, приел е неоспореното от страните заключение, с което е определена средната пазарна стойност на апартамента към 13.03.1997 г., когато възложителката е била поканена от изпълнителя да заплати допълнително възнаграждение над уговорената в предварителния договор цена и е присъдено от съда с обжалваното решение по реда на чл. 297, ал. 1 ГПК (отм.). Следва да се посочи и поддържаната от пълномощника на жалбоподателката – ищца позиция във въззивното производство, че при наличието на доказан фактически състав на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, страната е готова да изпълни задължението уредено в чл. 297, ал. 1 ГПК (отм.) и да доплати цена предвид настъпилите промени в ценообразуването на обекта.
В изложението се застъпва противна позиция, но поставения правен въпрос не е разрешен в противоречие с обсъдената съдебна практика, още повече, че към момента на поканата 13.03.1997 г., за доплащане поради поскъпване на материалите и вложения труд, изпълнителят не е бил в забава по договора за изработка (аргумент от т. 2.1 от договор от 1994 г., уреждащ срока за изпълнение – 18 месеца от датата на даване на строителната линия 23.10.1995 г.).
Предвид изложеното не се намират основания за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателката – ищца правен въпрос.
Поставените правни въпроси от третите лица привлечени да помагат на ответното дружество не обуславят решаващите изводи на съда, доколкото решението за уважаване на иска, засяга жалбоподателите.
Прието е, че към датата на подаване на исковата молба 11.06.1997г., вписана на 17.06.1997 г., обещателят по предварителния договор за покупко-продажба е бил собственик. Процесният апартамент е отчужден в полза на третите лица – жалбоподатели, след вписването на исковата молба и с обжалваното решение в съответствие със закона и установената съдебна практика е прието, че тази продажба е непротивопоставима на ищцата – приемател по предварителния договор за покупко-продажба – чл. 114, б. „б” ЗС. Някои от въпросите се повдигат за първи път в изложението и не са били предмет на обсъждане с обжалваното решение, но те не са и от значение за изхода на делото, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.05.2011 г. по гр. дело № 5869/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ