ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1314
София, 25. септември 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 998 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Бургаския окръжен съд от 27.02.2009 г. по гр.д. № 880/2008, с което е потвърдено решението на Бургаския окръжен съд от 16.10.2008 г. по гр.д. № 888/2008, с което са уважени предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ.
Недоволна от решението е П. на Република България, която го протестира в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за отговорността на прокуратурата за вредите от повдигането на неоснователно обвинение без санкцията на прокурор (преди влизането в сила на НПК от 29.04.2006 г.), от отстраняването от длъжност, постановено с акт на съда, за последиците от разгласяването на повдигнатото обвинение, както и за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда при определяне на тежестта на увреждането, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата Н. Д. Р. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационният протест е подаден в срок, редовен е и е допустим.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 01.04.2003 г. срещу ищеца са повдигнати неоснователни обвинения за 47 деяния, по искане на прокуратурата той е отстранен от длъжността ректор на държавния университет “П”, в съда е внесен обвинителен акт за 38 деяния, като последните обвинения са поддържани до 09.06.2006 г., когато той е оправдан. Наложената мярка за неотклонение е била подписка, но ищецът е викан многократно да дава обяснения и участва в извършването на многобройни следствени действия. В медиите е дадена широка гласност за извършваното разследване. Прокуратурата отговаря за вредите от неоснователните обвинения, в т.ч. за повдигането им от следовател. За претърпените неимуществени вреди е присъдено обезщетение в размер на 5.000 лева, като е отчетено, че държавата не отговаря за публикациите в пресата, а за имуществените вреди – 5.200 лева – разноски в наказателното производство.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Първите два въпроса са процесуално правни. Не се поставя под съмнение отговорността на държавата за вредите от повдигането на неоснователно обвинение, в т.ч. от отстраняването от длъжност по чл. 154, ал. 1 НПК. Тези въпроси са материалноправни. По реда на ЗОДВПГ, съответно по реда на ЗОДОВ, се реализира отговорността на държавата по чл. 7 от Конституцията за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като чл. 7 ЗОДОВ урежда процесуалната легитимация на съответните държавни органи да отговарят (като процесуални субституенти) по исковете за осъществяване на тази отговорност на държавата. Тези процесуалноправни въпроси обуславят съдържанието на въззивното решение, но нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че прокуратурата, под чийто надзор се извършва следствието, отговаря по исковете за вреди от повдигането на неоснователно обвинение, тъй като надзорните й функции не се ограничават с прекия контрол върху отделни процесуални действия в досъдебното производство. Прокуратурата отговаря и по исковете за вреди от отстраняването от длъжност, тъй като съдът постановява отстраняването по нейно искане, при наличието на съответните законови предпоставки, една от които е да е повдигнато обвинение. Ако обвинението се окаже неоснователно, неоснователно е изтърпяна и законосъобразно наложената процесуална принуда.
Материалноправният въпрос за последиците от разгласяването на повдигнатото обвинение не обуславя съдържанието на въззивното решение, тъй като съдът е приел, че държавата не отговаря за вредите от публикациите в пресата. По последния повдигнат въпрос има установена съдебна практика, че формата, интензитета и продължителността на упражнената процесуална принуда има значение за тежестта на увреждането, което включва всички негативни изживявания на пострадалия, които са в причинна връзка с увреждащото деяние.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 27.02.2009 г. по гр.д. № 880/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.