О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1315
София 17.10.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 204/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от пълномощника и адвокат Г. Й., срещу въззивно решение №1277 от 03.11.2010 г. по гр. дело №2018/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №109 от 02.08.2010 г. по гр.дело №655/2009 г. на Провадийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от С. К. Д. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че ищецът се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ като трудоустроен. Работодателят е знаел за трудоустрояването и е започнал процедурата по преодоляване на закрилата, но без да изчака приключването и е уволнил ищеца. По тази причина е без значение дали ищецът е проявил активност да предостави данни за здравословното си състояние на ответника. Тази закрила не е преодоляна и уволнението поради съкращаване на щата е незаконно.
Ответникът по касационната жалба С. К. Д., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това длъжен ли е работникът или служителят да уведоми работодателя за актуалното си здравословно състояние с оглед реализиране правото му на закрила. Ако последният не разполага с такава информация по вина на работника или служителя дали той се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са три решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1277 от 03.11.2010 г. по гр. дело №2018/2010 г. на Варненския окръжен съд Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата. По тях има трайно установена съдебна практика, според която трудоустроен работник или служител по смисъла на чл.333, ал.1 т.2 КТ е този, които има предписание за трудоустрояване – без значение дали то е изпълнено, т.е. дали е преместен на друга работа или е оставен на същата работа, тъй като тя е подходяща за здравословното му състояние. След като работодателят е знаел за наличието на закрилата, то тя се прилага независимо от това дали работникът е предоставил при поискване данни за здравословното си състояние. Единственото изключение е в тези случаи, при които работникът или служителят умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не се ползва от закрила.
Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 450 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1277 от 03.11.2010 г. по гр. дело №2018/2010 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на С. К. Д., [населено място], 450 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.