О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1315
София1.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4383 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. К. чрез пълномощник адв.О. П. от САК срещу решение № 97 от 9.01.12г.,постановено по в.гр.дело № 5244/11г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение № ІІІ – 83-282 от 6.01.11г.,постановено по гр.дело № 13347/09г.на СРС,83 състав в частта му,с която на основание чл.139 вр.с чл.140 т.1 СК И. Д. К. е осъден да заплаща на баща си Д. Т. К. месечна издръжка в размер на 50 лв,считано от 18.11.09г.,ведно със законната лихва, до настъпване на законен повод за прекратяването или изменението й и вместо него е постановено друго,с което искът е отхвърлен като неоснователен.Със същото решение е оставено в сила първоинстанционното решение в частта му,с която е отхвърлена претенцията по чл.139 вр.с чл.140 т.1 СК за разликата над уважения от СРС размер от 50 лв до пълния претендиран размер от 400 лв и за периода от 18.11.08г.до 17.11.09г.вкл.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат бланкетно основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК и се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение.Не е приложена съдебна практика.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по жалбата И. Д. К. чрез пълномощник адв.А. Т. моли да не се допуска касационно обжалване,като поддържа,че приложеното изложение не отговаря на изисквания на чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран конкретен правен въпрос,разрешен от въззивния съд – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане наличието на хипотезите по т.1 – т.3 от посочената разпоредба.Изложените аргументи,че въззивният съд не е анализирал всички доказателства по делото касаят правилността на въззивното решение,а не са основания за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Позоваването на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и нуждата от осъвременяване на съдебната практика по делата с предмет дължима издръжка на възходящ не може да обоснове допустимост на касационното обжалване при липса на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос,обусловил изводите на въззивния съд.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97 от 9.01.12г.,постановено по в.гр.дело № 5244/11г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.