ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1315
София, 25. септември 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 990 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 25.02.2009 г. по гр.д. № 150/2009, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 29.09.2008 г. по гр.д. № 1164/2008, с което е уважен предявеният иск за връщане на наетия имот след прекратяването на договора за наем.
Недоволен от решението е касаторът Н. Ф. К., представляван от адв. Н от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правното значение на нарушенията на съдопроизводствените правила в пъровинастнционното производство, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата Г. И. К., представляван от адв. М от ПАК, я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че нарушенията на съдопроизводствените правила в пъровинастнционното производство не са основание за връщане на делото за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след изтичането на срока на сключеният договор за наем той се е трансформирал в безсрочен и е прекратен от наемодателя с едномесечно предизвестие. Ответникът не знае български език, поради което във въззивното производство му е назначен преводач, с помощта на който той е извършил желаните от него съдопроизводствени действия и са му обяснени действията на съда.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда. Той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Задължителна практика на Върховния касационен съд по този въпрос не е посочена в изложението към касационната жалба и такава не съществува. В изложението към касационната жалба не са посочени и представени съдебни решения, в които повдигнатият въпрос да е разрешен по различен начин. Този въпрос няма значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че въззивният съд връща делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, само ако обжалваното решение е нищожно или недопустимо. Когато в първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, те може да бъдат поправени от въззивния съд по искане на заинтересованата страна. Въззивният съд може да зачете само неопорочените действия на първоинстанционния съд и своите съдопроизводствени действия. Въззивното решение е неправилно, ако са зачетени ненадлежно извършени съдопроизводствени действия в първоинстанционното производство.
В случая въззивният съд е назначил преводач на ответника и се е произнесъл по всички негови искания. Касационната жалба не съдържа оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила във въззивното производство.
Ответникът по касацията не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 25.02.2009 г. по гр.д. № 150/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.