О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1316
гр.София, 17.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1117/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. на в. р. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 69 от 03.06.2011 г. по гр.д.№ 160/ 2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Търговищки районен съд по гр.д.№ 297/ 2010 г., като по този начин по предявения от О. А. М. против касатора иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ е постановено възстановяването на О. А. М. на длъжност „Главен експерт К.” в М. на вътрешните работи, като правоприемник на М. на и.с..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно отговаряйки на правният въпрос М. на в. р. ли е легитимираното да отговоря по искове за незаконно уволнение и възстановяване на работа на служители по трудово правоотношение в закритото с решение на Народното събрание М. на и. с. Според касатора по този въпроси има противоречива практика, а и той е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което моли за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответната страна О. А. М. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Поставеният въпрос обуславя въззивното решение, но няма данни по него да е постановена противоречива съдебна практика. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, такава е налице само при противоположни решения по правни въпроси във влезли в сила съдебни решения. Към изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК е приложено само едно съдебно решение, което не е влязло в сила и въз основа на него не може да се направи извод за наличие на противоречия в практиката.
Освен това поставеният въпрос няма и претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Според цитираното тълкувателно решение, предпоставката по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК ще е налице тогава, когато разглеждането на въпроса ще допринасе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, за да се създаде съдебна практика по прилагането на закона или за да бъде тя осъвременена. Нито една от тези предпоставки не е налице, тъй като ЗИДЗМВР (пар.63) ясно сочи М. на в. р. като правоприемник на закритото с решение на Народното събрание М. на и. с.. В този случай, според установената практика, надлежен ответник по исковете, с които пред съда се предявяват трудови спорове между работници по трудов договор със закритият правен субект, се явява правоприемникът на този субект. Тази практика е съобразена при постановяване на обжалваното въззивно решение и поради това не може да се приеме, че са налице основания за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 69 от 03.06.2011 г. по гр.д.№ 160/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: