О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1316
София 21.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4207 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби,подадени П. Н. П. чрез адв.С. А. и от А. п- С срещу решение № 134 от 21.12.12г.по в.гр.дело № 1632/12г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 12.01.12г.по гр.дело № 9541/11г.на Софийски градски съд в обжалваната му част.
Касаторът П. П. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част с оплаквания,че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно занижен.Като основание за допустимост на касационното обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.
Касаторът А. п –С обжалва въззивното решение в осъдителната му част.Поддържа,че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване – правен въпрос,свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД,разрешен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 т.2 ЗОДОВ – по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление,като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.Изложени са съображения,че в периода на наказателното преследване,продължило относително кратно време – 8 месеца, ищецът е претърпял душевни болки и страдания,психиката му е била съсипана,влошили се личните му отношенията с бившата му съпруга и фактическия брачен партньор,деца и родители.Като е взел предвид пряката причинна връзка между наказателното преследване и състоянието на ищеца на психически стрес,несигурност,злепоставяне в семейния и обществен кръг,както и неблагоприятното стечение на обстоятелствата – здравословни проблеми на настоящата му партньорка,бившата му жена и баща му,които не са в пряка причинна връзка с вредоносното поведение на ответника,въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.
В разглеждания случая поставените от касатора П. П. въпроси се отнасят до критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост в зависимост от конкретиката на всеки отделен случай с оглед факта,че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти,свързани с повдигнатото обвинение.Същите са от значение за изхода на спора и са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК, което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Утвърдената съдебна практика приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.
Въпросът,поставен за разглеждане в изложението на А. п –С по смисъл е същия – за определяне на неимуществените вреди от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл.52 ЗЗД,поради което касационно обжалване следва да се допусне изцяло на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 134 от 21.12.12г., постановено по в. гр.дело № 1632/12г.на Софийския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.