ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1317
София, 19. ноември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4298 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2226/03.12.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1700/2014, с което е отменено решение № 6763/10.10.2013 на Софийския градски съд по гр. д. № 15501/2012, като са отхвърлени предявените искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумите 11.500,00 евро и 5.000,00 лева, получени без основание със законната лихва и е уважен иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на посочените суми със законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът О. С. Ц., представляван от адв. Н. С. от АК – София, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да определи вярната правна квалификация на предявения иск, който се разрешава противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Позовава се на Решение № 824/25.04.2014 на САС по гр. д. № 2477/2013.
Ответникът по жалбата Ш. Ш., представляван от адв. Д. П. от АК – София прави отвод за нейната недопустимост, като я счита за просрочена и евентуално я оспорва като счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът не е посочил конкретен материалноправен или процесуално правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е сключил с ответника устен договор за поръчка, за изпълнението на който с разписки от 21.11.2007 г. и 23.01.2008 г. ищецът е дал на ответника процесните суми – по първата разписка за проект „Д.”, а по втората за закупуване на земя. Съдът е приел за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че договорът за поръчка е нищожен поради липса на форма, тъй като е бил сключен устно, а когато има за предмет придобиване на недвижими имоти се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите съгласно чл. 292, ал. 3 ЗЗД. В случая, тъй като липсва скрито упълномощаване на довереника, въззивният съд е приел, че мандатът не е скрит, поради което не е нищожен поради липса на форма. Доколкото по делото не е доказано да е извършена сделка в полза на доверителя, при която да са изразходвани дадените суми нито е даден отчет, то ответникът дължи връщането им на ищеца, ведно със законната лихва, считано от нотариалната покана на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос, макар да обуславя изхода на делото, няма претендираното значение и е решен в съответствие с практиката на ВКС, че въззивният съд не е обвързан от правната квалификация на предявените искове, посочена от страните или приета от първоинстанционния съд, но е задължен служебно да определи вярната правна квалификация на иска и разгледа предявения иск според тази правна квалификация, като обсъди всички обстоятелства по делото. Договорът за поръчка (мандат) е неформален. Само когато мандатът е скрит той трябва съгласно чл. 292, ал. 3 ЗЗД да е сключен в писмена с нотариална заверка на подписите, като изискваната форма е за валидност. Представеното решение на Софийския апелативен съд не установява съдебна практика, тъй като по реда на чл. 290 ГПК е отменено с Решение № 239/08.06.2015 на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 7200/2014 и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответникът по жалбата Ш. Ш. претендира разноски в касационното производство, но не е представил доказателства за извършването им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2226/03.12.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1700/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.