3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1317
С., 27.12. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4855/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 106 от 28.03.2013 г. по в. гр. дело № 177/2013 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 549 от 10.12.2012 г. по гр. дело № 1212/2012 г. на Димитровградски районен съд за признаване за незаконно и отмяна уволнението на Т. К. Т. извършено със заповед № 282 от 07.05.2012 г. на управителите на [фирма] на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „помощник машинист, локомотивен ІІІ-та група” и осъждане на [фирма] да заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 896,84 лв. за периода 12.06.2012 г. – 28.11.2012 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба 10.08.2012 г. да изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с цитирана съдебна практика на ВКС е разрешен материалноправния въпрос по приложението на чл. 329 КТ и в частност дали работодателят е задължен да определя съдържанието на отделните показатели на оценяване при подбора, и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда при преценката на доказателствата да съобрази правилата на логиката. Към изложението няма приложена съдебна практика, но с оглед твърденията следва да се приеме, че жалбоподателят поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът Т. К. Т. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС установена с ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. ОСГК на ВКС; ТР № 1/17.07.2010 г. ОСГТК на ВКС и т. 3 ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС. Изложени са съображение и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 329 КТ и чл. 235, ал. 2 ГПК.
В съответствие с приетото в ТР № 3/16.01.2012 г. ОСГК на ВКС, въззивният съд е упражнил съдебен контрол за точното прилагане на закона по извършения от работодателят подбор, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ. Съдът е проверил дали при извършения подбор оценката по отделните показатели съответства на обективно проявените професионални качества и квалификация (подготовка) на ищеца с оглед на възложената му работа, като е обсъдил показанията на разпитаните свидетели във връзка с представените писмени доказателства и прилагайки правилата на логиката и опита е достигнал до извода, че при подбора е проявен субективизъм и поставените оценки за качеството на извършваната от ищеца работа не съответстват на обективно показаните качества и професионализъм от работника. Съдът се е позовал на извършен от работодателя подбор през м. февруари 2012 г., когато ищецът е получил висока оценка за ниво на изпълнение на работата и подбора извършен през м. май 2012 г., когато оценката е занижена на база еднакви критерии и комисия с идентичен състав, несъответствие, което не е намерило обяснение в показанията на разпитан свидетел член на комисията, участвал в извършването на подборите.
Решението е мотивирано. В. съд е извършил самостоятелна преценка на събрания по делото фактически и доказателствен материал, извел е свои фактически и правни изводи по съществото на спора и като е констатирал пълно съвпадение с тези на първата инстанция е отразил крайния резултат в диспозитива на решението. При преценката на доказателствата съдът не е нарушил правилата на формалната логика, опита и научните знания, с което обжалваното решение се явява постановено при спазване изискванията на т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 3 на ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 106 от 28.03.2013 г. по в. гр. дело № 177/2013 г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Т. К. Т. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ