ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1318
София, 17.10.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 306 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. Й. Н. от [населено място], приподписана от адв.М., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 119.ХІ.2010г. по в.гр.д. № 1907/2010г.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. П. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на Асеновградския РС от 26.V.2010г. по гр.д. № 680/2009г., с което са отхвърлени предявените от В. Й..Н. срещу Г. Д.П. искове за унищожаване като сключетни при измама на договора за покупко-продажба на втори жилищен етаж и на ? ид.част от приземния етаж с право на ползване на североизточната половина от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ ІV-1549 кв.130 по плана на [населено място], предмет на нот.акт № 90/2004г., и на предварителен договор от 04.VІ.2004г. за покупко-продажба на ? ид.част от имот пл. № 1549 за сумата 10000лв., след като всички регулационни сметки за имота бъдат уредени от името и за сметка на продавача.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за унищожаемост на договорите поради измама. Относно договора за покупко-продажба твърдението за измама касае клаузата в него, че имотът се прехвърля без тавана – ответникът знаел, че може да придобие тавана по съдебен ред без да плати за него и именно затова се съгласил да сключи договора, измамил продавача, че ще се сдобие с това, което той не искал да му продаде. Не е установено по делото нито в какво точно се състои заблуждението, нито как то е било поддържано у продавача. От ревандикирането на част от тавана от купувача по гр.д. № 324/2006г. на А. не може да се изведе наличие на измама – евентуалното упражняване на субективни права по съдебен ред не представлява начин на въвеждане в заблуждение. Относно предварителния договор твърденията за измама касаят колко ид.части от имота е притежавал продавача към сключването на договора – според него той притежавал по-малко от това, което уговорил да прехвърли, и този факт бил известен на купувача, който отново с цел да придобие повече сключил договора. Правата, обещани да бъдат прехвърлени, са най-добре известни на продавача, въпреки установената публичност на имотните регистри, абсурдно е да се твърди, че купувачът знае повече за прехвърляемото право от неговия собственик, още повече, използвайки това си знание, да въведе в заблуждение самия продавач.
В изложението на В. Й..Н. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от въззивния съд указание, се сочи, че въззивния съд не се съобразил с трите условия за унищожаемост: В.Н. да е в заблуждение от другата страна, тази заблуда да е предизвикана умишлено от Г.П. и при наличие на тези условия сделката да е сключена /сочат се две решения на състави на ВКС по гр.д. № 3476/2007г. и по гр.д. № 5137/2007г./. Неправилни били доводите на съда, че на продавача били най-добре известни правата му, защото купувачът черпел права от нот.акт № 2/1997г., по силата на който ищецът имал ? от 80/360 ид.части от процесния имот, поради което уговорките са продиктувани от констатирана с всички доказателствени средства измама; незаконосъобразни били изводите на съда, че сделката е нищожна поради липса на надлежно платена цена, тъй като са неправилни констатациите, че остатъкът от 10000лв. касаят дворното място – събраните доказателства сочели, че само приземен и втори етаж са с продажна цена 40000лв., сумата, вписана на гърба на предварителния договор, е остатъкът от продажнвата цена на къщата; следвало да се назначи съдебно-техническа експертиза за установяване на пазарната цена; поради липса на средства ответникът отказал закупуването на тавана и това наложило вписването на клаузата „без тавана”, ищецът бил въведен в заблуждение, доверявайки се на значимостта на клаузата, липсвало и знание, че нищожността на клаузата влече и частична нищожност на нотариалния акт /сочи се решение на А. по гр.д. № 324/2006г./; съдът единствено с едно изречение изчерпил нищожността на клаузата; измамата се състояла в това, че купувачът е нямал средства, но с ясното съзнание и злоумишлено отношение към ищеца, защото е имал знание за това, че ще бъдат признати правата му на собственик на тавана по реда на чл.108 от ГПК като обща част/подпокривно пространство, претендирайки правата си в исков процес; ако ищецът е имал знание за нищожността на клаузата, не би сключил договора. Налице били въпросите действителна ли е продажбата при доказана в процеса липса на съгласие, унищожаем ли е договор при наличие на доказана измама – ищецът увещаван да подпише едно, а се оказва, че подписва акт с нищожна клауза, действал под влияние на съзнателно поддържана невярна представа за последиците на договора, на които въпроси въззивният съд не дал отговори в нарушение на съдопроизводствените правила.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касатора не е в съответствие с посочените изисквания. В него не се съдържа посочен ясно и конкретно процесуалноправният и/или материалноправният въпрос, разрешен от въззивния съд, обусловил решаващите му изводи. Пространно релевираните в този документ съображения представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, които са основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК и подлежат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането му. По въпросите действителна ли е продажбата при доказана в процеса липса на съгласие и унищожаем ли е договор при наличие на доказана измама въззивният съд не се е произнасял – по първия въпрос – тъй като такава претенция не е предявена, а по втория въпрос – тъй като съдът е приел, че не е установено по делото наличието на измама при сключването на процесните договори, във връзка с който извод, както вече бе посочено, касаторът не е релевирал произнасяне по процесуалноправен и/или материалноправен въпрос в хипотезите по чл.280 ал.1 от ГПК.
При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 780лв. разноски за касационната инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, № 1554 от 11.ХІ.2010г. по гр.д. № 1907/2010г.
ОСЪЖДА В. Й. Н. от [населено място] да заплати на Г. Д. П. от с.гр. 780лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: