О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1318
гр.София, 21.11.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4618описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.03.2013г. по гр.д.№185/2013г. на ОС Пловдив, с което е уважен иск по чл.3 от Закона за установяване трудов и осигурител стаж по съдебен ред.
Жалбоподателят – ТП на НOИ – [населено място], чрез процесуалния си представител, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора по който има противоречиво произнасяне на съдилищата и моли да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за установено по отношение на НОИ – РУ “Социално осигуряване”- [населено място], че М. М. има трудов стаж като нормировчик за времето от 01.01.1976 до 01.03.1978г. и от 20.03.1979г. до 01.01.1981 в М. [населено място] към АПС “Х. Б.”-гр.К..
Съдът е приел, че видно от Удостоверение с изх.№ 16/24.09.2012г. от изп.директор на [фирма] [населено място], дружеството е правоприемник на М. [населено място], както и в същото се установява, че „ведомостите за периода 01.01.1976г. до 01.03.1978г. и от 20.03.1979г. до 01.01.1981г. са изгубени или унищожени”. Съдът е счел, че при тези данни следва да се приеме, че горепосоченото удостоверение е такова по смисъла на чл. 5 от Закона за установяване трудов и осигурителен стаж по съдебен ред/ЗУТОССР/, което обуславя и допустимостта на предявения установителен иск.
Съдът е счел, че от Удостоверение обр. УП-3 издадено от [фирма] [населено място] с изх. № 5/21.01.2005г. е видно, че са налице писмени данни за работата на ищеца в М. [населено място] както следва: от 25.02.1971г. до 14.10.1972г.- като отчетник; от 15.10.1972г. до 31.12.1974г. – като нормировчик; от 01.01.1975г.-31.12.1975г. – като нормировчик. Приел е, че и от показанията и на двете разпитани пред районния съд свидетелки, работили през процесните периоди при същия работодател М. [населено място], за което са налице писмени доказателства-заверени ксерокопия от трудовите им книжки, безспорно се установява, че ищецът е работил в М. [населено място]/сега [населено място]/ за процесните периоди, като същият е идвал да се отчита като нормировчик и в АПК [населено място].
Предвид изложените обстоятелства въззивният съд е счел, че предявеният установителен иск се явява основателен и доказан, поради което е признал за установено по отношение на НОИ- РУ”СО” [населено място], че ответника по жалба има трудов стаж като нормировчик за предявените искови периоди.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателаят, чрез процесуалния си представител, поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора , а именно за възможността съдът да установява по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред характера на извършваната работа, длъжността или категорията на положен труд, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решения на състави на възизвен и районен съд, но без отбелязване да се влезли в сила, поради което не следва да се съобразяват при преценката за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по поставения от жалбоподателя въпрос не е налице соченото от него основание за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Жалбоподателят не представя решения на съдилища, в които на поставения от него за разглеждане въпрос да е дадено противоречиво разрешение. В практиката на ВКС, свърната с приложението на Указ №527/1961г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред по идентични въпроси, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения – от 10.01.2011г. на ВКС, по гр. д. № 259/2010г., III г. о., ГК, и от 03.08.2010г. на ВКС по гр. д. № 470/2009г., III г. о., ГК, се приема, че установяването на положен трудов стаж на определена длъжност и за определен период от време се установява именно по съдебен ред. В този смисъл е и изискването, предвидено в чл.4, ал.1, т.6 ЗУТОССР, в исковата молба да се посочи времето на претендирания стаж; продължителността на работния ден за работещите по трудово правоотношение; конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана и начина на заплащане на труда. Въззивният съд, като е установил продължинелността и вида на полагания от ответника по жалба труд, се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Не е налице и противоречива практика по поставения от жалбоподателя въпрос, поради което липсва основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване..
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 20.03.2013г. по гр.д.№185/2013г. на ОС Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: