О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1319
гр.София, 19.11.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА райчева РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5460 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.07.2015г. по гр.д.№4351/2014г.на ГС София , с което е уважен частично иск с правно основание чл.200 КТ.
Жалбоподателят Ц. С. Й., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск, е даден отговор на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
С въззивното решение съдът, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Специализирана административна дирекция “Планиране и управление на бюджета” към МВР, да заплати на Ц. С. по иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ разликата от 3000 лева до 5000 лева /т.е. още 2 000 лева /- обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 28.02.2011г., изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на счупване на пета метатарзална кост на лявото стъпало, ведно със законната лихва от 28.02.2011г. до окончателното плащане. Потвърдил е решението в частта му, с която е отхвърлен иска до пълния му предявен размер от 30 000лева.
Установено е по делото , че страните са били в трудови правоотношения , както и че / видно и от прието по делото Разпореждане от 18.03.2011г. на НОИ, СУ”СО”/, че на 28.02.2011г. жалбоподателката е претърпяла злополука, която е призната за трудова, изразяваща се в счупване на пета метатарзална кост на лявото стъпало. Установено е също така. Прието е, че възстановителният период е продължил 45 – 50 дни и не са установени усложнения, като счупената кост е възстановена напълно. С оглед приетото по делото заключение на вещото лице съдът е изложил съображения за това, че остатъчни болки са възможни до няколко години след счупването при рязка промяна на времето и/или висока влажност и натоварване, като интензивността и продължителността им зависи от индивидуалния тип нервна система. От приетото заключение по допълнителната СМЕ, изготвено след личен преглед на жалбоподателката, съдът е приел, че към датата на прегледа тя не изпитва болки от счупването, но такива се проявяват при промяна на времето и при по – продължително ходене и е установена е нормална походка.
С оглед приетия характер и тежест на увреждането на здравето на жалбоподателката /счупване на пета метатарзална кост на левия крак/, обусловило временна неработоспособност за 80 дни, от които 45 – 50 дни възстановителен период, претърпените болки през възстановителния период /по – интензивни през първия месец/ и проявата на остатъчни болки при определени условия, както и допълнителното мравучкане, тръпнене и тежест при по – продължително натоварване поради двустранното смъкване на напречния свод на стъпалото и като взел предвид възрастта на жалбоподателката /63 – годишна възраст към датата на увреждането/ въззивният съд е счел, че обезщетение в размер на 5000 лева отговаря на критерия за справедливост – чл.52 ЗЗД. Съдът е взел предвид факта, че счупената кост е напълно възстановена и не са налице трайни остатъчни болки.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката , чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за точното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя невлязло в сила решение на въззивен съд, което не следва да бъде съобразявано при преценка допустимостта на касационното обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения от жалбоподателката въпрос. Въпросът за съдържанието на понятието справедливост съобразно което се определя дължимото обезщетение за неимуществени вреди е разрешен с ППВС4/ 23.12.1968 г. и с множество постановени по реда на чл.290 ГПК решения от 02.03.2011г. по гр.д.№556/210г.,ІІІ г.о. и от 102.2011г. по гр.д.№527/2010г.,ІV г.о. на ВКС по гр.д.№1650/2009г. ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№1716/2009г. ІІІ г.о на ВКС . В тях единно се приема, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, то винаги е свързано с преценката на конкретните обстоятелства по делото, имащи отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди /каквито могат да бъдат – характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В съответствие с практиката на ВКС съдът в мотивите си е обсъдил всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните. Преценката на доказателствата, въз основа на които последният е изградил вътрешното си убеждение за това доказани ли са или не вреди от непозволено увреждане, може да доведе до опорочаване на фактическите му изводи, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 21.07.2015г. по гр.д.№4351/2014г.на ГС София , с което е уважен частично иск с правно основание чл.200 КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: