О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1319
София, 27.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4893/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. И. от [населено място], Пловдивска обл. чрез адв. Н. А. срещу решение № 561/28.03.2013 на Пловдивския окръжен съд ,5-ти гр. състав, по гр.д. № 3835/2012 год., с което е потвърдено решение № 3607/2012 год. по гр.д. №325/2012 год. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. П. И. срещу [фирма], [населено място] иск за сумата от 14 400 лв. , претендирана като обезщетение за пропуснати ползи от неизползван имот за периода 01.01.2009 год. – 31.12.2011 год. и са присъдени са разноски.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, не са налице предпоставките , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
С представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следния процесуално- правен въпрос:
Не е ли преклудирано правото на ответника да оспори правото на собственост след като в изрично производство по собствеността той не само не е направил това, но изрично е заявил , че не оспорва собствеността. Счита, че по този процесуалноправен въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с определение на ПРС по гр.д. №4568/2010 год. и определение на Пловдивския окръжен съд по ч. гр..въз. дело №637/2011 год.
Формулирани са и два материалноправни въпроса:
1. Каква е правната природа на самото сервитутно право на експлоатационното дружество без оглед на това дали сервитутът е възникнал по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕ/ като едно заварено положение или по сега действащия Закон за енергетиката /ЗЕ/ и може ли носителят на това право да лиши собственика въобще от правото на ползване без да му дължи никакво обезщетение .
2. Какво се дължи от носителя на сервитутното право на собственика на имота . Какво обхваща обезщетението , което носителят на сервитутното право дължи по силата на чл. 64,ал.4,т.2 ЗЕ – дали вредите по смисъла на този текст обхващат и пропуснатите ползи съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД ,ако се докаже, че собственикът не може практически да използва имота си . Ако разпоредбата на чл. 64,ал.4,т.2 ЗЕ се тълкува буквално , собственикът на имота може ли да предяви тази претенция като такава за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД .
Посочено е , че по този въпрос ВКС се е произнесъл с решение №119/22.03.2011 год. по гр.д. №625/2010 год. Позовава се и на решение № 171/13.07.2012 год. на Ямболския окръжен съд.
Счита, че са налице основанията за допустимост по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК.
По поставения процесуалноправен въпрос: С представените определения / съответно определение на ПРС по гр.д. №4568/2010 год. и определение на Пловдивския окръжен съд по ч. гр..въз. дело №637/2011 год./ е прекратено производството по предявен от М. П. И. срещу държавата установителен иск за собственост на процесния имот, поради неотстранена нередовност на исковата молба. Следователно в това производство не са преклудирани каквито и да било възражения, свързани с правото на собственост. Отделно от това поставения от касатора въпрос не е бил предмет на разглеждане в определенията, поради което основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не е изпълнено. Другото посочено основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не следва да се обсъжда , доколкото не е обосновано.
Останалите два въпроса не се обуславящи изхода на делото доколкото за да отхвърли предявения иск съдът на първо място е приел, че касаторката не е доказала правото си на собственост върху процесния имот поради което и не би могла да се обедни от това, че ползването на същия е възпрепятствано от ответното дружество.
С оглед на това въпросите нямат характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, предвид задължителното тълкуване , дадено с т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД №1/2009 год. и допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване не се налага да бъдат обсъждани.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 561/28.03.2013 на Пловдивския окръжен съд ,5-ти гр. състав, по гр.д. № 3835/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: