4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1319
С., 7.12. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 768/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Й. Т. против въззивно решение № 1038 от 29.12.2010 г. по гр. дело № 760/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 19.04.2010 г. по гр. дело № 5422/2008 год. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска за признаване за недействителен по отношение на жалбоподателя на сключения между ответниците Д. В. П., А. Х. Фантутис и малолетната Е. Владимирос Фантутис със законен представител А. Х. Фантутис договор за учредяване на право на ползване и дарение на недвижим имот по нотариален акт № 33, т. І, рег. № 2259, дело № 28/2008 год. на нотариус с район на действие Софийски районен съд на основание чл. 135 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос – допустими ли са свидетелски показания за установяване на достоверност на дата по чл. 181, ал. 2 ГПК в хипотеза, когато разписката за извършено плащане е инкорпорирана в общ материален носител с друг частен документ и налице ли е заобикаляне на разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК, чрез включването в частен документ на клауза, че същият служи като разписка, за които поддържа, че с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика, решение по гр. дело № 1787/2008 г. на Пловдивски окръжен съд и по гр. дело № 642/2009 г. на П. окръжен и двете влезли в сила, и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответницата А. Х. Фантутис лично и като законен представител на ответницата Е. Владимирос Фантутис в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 135 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос за допустимостта на свидетелски показания за установяване достоверността на дата в частен документ, когато документа е противопоставен на трето лице, което не е участвало в съставянето му, но черпи права от някой от издателите и антидатирането на документа го уврежда, с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с установената практиката на ВКС. С решението е прието, че ищецът не е доказал с допустими от закона доказателствени средства, достоверността на датата на сключения между него и първия ответник предварителен договор, от който той извежда качеството си на кредитор, като предхождащ договора за дарение, предмет на отменителния му иск по чл. 135 ЗЗД, с който е поискал да се обяви за недействител по отношение на него сключения между ответниците договор за дарение и учредено право на ползване. Съдът е приел, че достоверността на датата, оспорена от ответника приобретател по оспорения договор, не може да се установява със свидетелски показания, а ищецът не е ангажирал доказателства по чл. 181, ал. 1 ГПК, от които да се установи, че предварителния договор е с достоверна дата.
Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК, според която частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който той е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпила физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ, или от деня в който настъпи друг факт установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа, урежда особен режим за доказване на датата, когато документът се противопоставя на „трети лица”. Въведените ограничения за доказване на достоверна дата на частен документ произтичат от целта на разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК, да се предотврати възможността да се използва недобросъвестно един документ за прехвърляне на едно право, като се антидатира и по този начин стане възможно, този документ да се противопостави на лице, на което същият праводател, по-рано е вече прехвърлил това материално право с редовно датиран документ.
С решение по гр. дело № 176/2010 г. на ВКС, второ г. о., постановено по реда на чл. 291 ГПК е даден отговор на въпроса за „трето лице” по смисъла на чл. 181 ГПК. Това е лице, което не участва в съставянето на документа, но черпи права от лицето, подписало документа и правата, които черпи могат за възникват само при условие, че датата на възникването им предхожда датата на документа, затова неговото антидатиране може да го увреди.
Разпоредбата има предвид датата, след която е невъзможно да е съставен документа и сочи някои от събитията, които дават достоверна дата. Това са случаите, когато достоверността следва от официален документ – чрез заверка на подписа, съдържанието или датата от длъжностно лице или чрез възпроизвеждане съдържанието на частния документ изцяло или отчасти в друг официален документ. Посочени са и събития, като деня на смъртта на лицето, подписало частния документ или настъпила физическа невъзможност да го подпише, както и настъпването на друг факт, установяващ по също такъв безсъмнен начин, както предходните факти, че документа е вече съществувал, т. е. факт предхождащ съставяне на документа. Този „друг факт” стои извън съставянето на частния документ, отнася се до достатъчно ясно „външно събитие” и може да бъде доказван със свидетели.
Не представлява такъв факт, отразеното в чл. 6, ал. 2, че предварителния договор служи като разписка за полученото от продавача първо плащане, съгласно чл. 2, т. 1 от договора, уреждаща начина на плащане на цената – първа вноска 100 000 евро в деня на подписване на договора; т. 2 – остатъка от 30 000 евро в деня на изповядване на сделката пред нотариус. Разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ГПК, на която жалбоподателят се позовава, визира съвсем различна хипотеза, когато документа (разписка) няма дата, в който случай датата се доказва със свидетели. В този смисъл въпроса – налице ли е заобикаляне на разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК, чрез включването в частен документ на клауза, че същият служи като разписка е ирелевантен за делото и не обуславя изхода на спора.
Представената от жалбоподателя съдебна практика дава разрешения на въпроси по приложението на съответни текстове от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност и няма отношение към поставения правен въпрос, поради което не обуславя приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1038 от 29.12.2010 г. по гр. дело № 760/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ