О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 13.03.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 221/2017г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Е. К. от [населено място] против определение № 4002 от 01.12.2016 г. по ч. гр. д. № 4839/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав определение № 4422 от 16.08.2016 г. по т. д. № 2452/2014 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по предявените от Е. Е. К. срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: главен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците от 25.03.2014 г., с които е извършена промяна на седалището и адреса на управление на дружеството и е приет нов дружествен договор, и евентуални искове, съответно – иск с правно основание чл. 29 З. (сега З.) за заличаване поради нищожност, недопустимост или несъществуване на обстоятелствата, вписани със заявление № 20140327175655/27.03.2014 г. и иск с правно основание чл. 71 ТЗ за установяване, че членственото правоотношение на ищцата умишлено е оспорено от управителя на дружеството Е. К. чрез подаване на заявление за вписване в Търговския регистър на обстоятелства, които не са възникнали валидно на редовно Общо събрание на дружеството поради това, че същото е проведено еднолично от съдружника Е. К., която е взела оспорените решения еднолично и в нарушение на чл. 18 от дружествения договор.
В частната касационна жалба се поддържа, че в частта, с която е потвърдено определението за прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 29 З., въззивният акт е неправилен поради противоречие с материалния и процесуалния закон, а в частта, с която е прекратено производството по иска с правно основание чл. 74 ТЗ – същият е недопустим, евентуално неправилен. Неправилността на определението по отношение на иска по чл. 29 З. е обоснована с твърдението, че въззивният съд, в нарушение на процесуалните правила, не е взел предвид уточнението на исковата молба, извършено с молба вх. № 105758/28.08.2015 г. в изпълнение на задължителните указания в определение № 2004 от 21.07.2015 г. по в. ч. гр. д. № 2853/2015 г. на Софийски апелативен съд. Освен това се твърди, че изводът на решаващия състав за липса на предявен иск по чл. 29 З., противоречи и на изложените в самата искова молба доводи, че заявените за вписване обстоятелства не са валидно настъпили, т. е. на описаната фактическа обстановка, сочеща именно на такава претенция, като същевременно, при условията на евентуалност, е предявен и иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на дружеството, въз основа на които е заявено вписването в Търговския регистър.
По отношение на определението в частта, касаеща иска по чл. 74 ТЗ, касаторката поддържа, че същото е недопустимо, тъй като, доколкото спорният въпрос е свързан с членството й в ответното дружество, основано на клаузата на чл. 18 от дружествения договор, т. е. това е въпрос по съществото на правния спор, първоинстанционният съд е следвало да се произнесе с решение, а не с определение. Поради това, като е потвърдил този недопустим първоинстанционен акт, въззивният съд също е постановил недопустим акт. Евентуално заявеното оплакване за неправилност на обжалваното определение в тази негова част е мотивирано с допуснато нарушение на материалния закон при тълкуване на чл. 18 от дружествения договор. Частната касаторка изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че посочената клауза не поражда членственото й правоотношение в ответното дружество. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че с нея съдружниците са дали предварително съгласие за възникване на членствено правоотношение на наследниците на починалия съдружник, поради което последващото му санкциониране чрез приемане на решение от Общото събрание не е необходимо, доколкото такова би довело до недопустимо изменение в съдържанието на дружествения договор.
Като обуславящи допускането на касационния контрол, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени четири групи въпроси: „1. Може ли дружественият договор да бъде правопораждащ по отношение наследници на починал съдружник, ако включва изрична клауза, разпореждаща встъпване на наследника в членствени правоотношения с дружеството в обема на наследения от него дружествен дял; Може ли дружественият договор на ООД да съдържа безусловно предварително съгласие за възникване на членствени правоотношения в полза на наследниците на съдружник, чието членство е прекратено по реда на чл. 125, ал. 1 ТЗ; Обвързва ли такава клауза дружеството и от кой момент, действителна ли е такава клауза и може ли такава клауза да бъде приравнена с решение на Общото събрание на дружеството за възникване на членствени правоотношения между него и наследника; Следва ли такава норма да се възприеме като ограничителна относно възможността на Общото събрание да откаже на наследника да го приеме за съдружник; Ако нормата на чл. 129 ТЗ е диспозитивна, може ли с компетентността си по закон дружественият договор да съдържа клауза, която да договаря „друго”, а именно – че решението за приемане на наследника като съдружник се счита взето по силата на самия дружествен договор и последващото му приемане като такъв по реда на чл. 122 ТЗ става безпредметно; Тъй като е безспорно, че придобиването на дружествен дял може да се осъществи единствено от лице, което притежава качеството съдружник, може ли такова решение в полза на наследниците да се договори предварително в дружествения договор; 2. Нищожна ли е клауза на дружествения договор, която разпорежда едновременно възникване на членствени правоотношения в полза на наследника с прекратяване на членствените права на наследодателя по реда на чл. 125, ал. 1 ТЗ; Нужно ли е препотвърждаващо решение на Общото събрание за възникване на членствени отношения между дружеството и наследника при наличието на безусловна клауза в дружествения договор, която разпорежда встъпване на наследника във всички права и задължения, произтичащи от участието на наследодателя им в дружеството; Може ли единодушно взето решение за възникване на членствени права в полза на наследниците на починал съдружник в ООД и отразено в дружествения договор на дружеството да не произвежда действие по отношение преживелите съдружници, които са подписали дружествения договор след настъпване на юридическото събитие смърт на съдружник; Забранява ли изрично Търговският закон наследяването на членствени правоотношения и ако не, има ли компетентност Общото събрание на ООД в дружествения си договор да разреши такова в полза на наследниците на съдружниците; В какви задължения спрямо дружеството встъпва наследник на облигационен дял на починал съдружник; 3. Само от фактическите твърдения в исковата молба ли се обуславя допустимостта на предявените искове в нея или от всички доказателства по делото; Въпреки, че указанията на първата въззивна инстанция не са задължителни за втората въззивна инстанция, може ли втората да игнорира процесуалните действия на първоинстанционния съд в изпълнение на указанията на първата, защото не споделя изразеното и обективирано в определението на първата становище; Може ли съгласно вътрешното си убеждение въззивният съд да откаже разглеждането на депозирана уточнителна молба вследствие на реално извършени съдопроизводствени действия; Не представлява ли това по същество недопустим контрол и отмяна на влязло в сила определение на един въззивен състав от друг въззивен състав на един и същи съд в едно и също производство; Противопоставими ли са вътрешните убеждения на въззивния съд на съдебен акт, постановен от друг състав на въззивния съд по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК в същото производство, който е необжалваем и който по силата на чл. 278, ал. 3 ГПК подлежи на изпълнение от първоинстанционния съд, чийто акт е бил обжалван пред по-горестоящата инстанция и задължен ли е да санкционира неизпълнението му въпреки вътрешните си убеждения; 4. Допустимо ли е с правни изводи, направени по съществото на спора, да бъде обусловена липсата на активна легитимация на ищеца за провеждане на иск по чл. 74 ТЗ; Допустимо ли е при отричане от страна на дружеството, че вследствие негов акт са възникнали членствени правоотношения в полза на ищеца по делото, да бъде прекратено производството поради липса на процесуална легитимация за провеждане на иск по чл. 74 ТЗ”.
В подкрепа на твърдението за противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС, формирана при действието на отменения ГПК, частната касаторка представя съответно: по първите две групи въпроси – решение № 716 от 04.12.2006 г. по 325/2006 г. на ВКС, І т. о.; решение № 295 от 20.06.2006 г. по т. д. № 863/2005 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № Ф-129 от 05.07.1997 г. по ф. д. № 81/97 г. на ВКС, V г. о.; решение от 05.02.2009 г. по т. д. № 3/2009 г. на Добрички окръжен съд; решение № 90 от 23.06.2010 г. по в. ч. т. д. № 282/2010 г. на Варненски апелативен съд и решение № 684 от 06.10.2010 г. по в. т. д. № 934/2010 г. на Пловдивски апелативен съд; по третата група въпроси – решение № 271 от 23.09.2004 г. по гр. д. № 1515/2003 г. на ВКС, ІІ т. о. и определение № 214 от 01.09.2009 г. по ч. гр. д. № 154/2009 г. на Бургаски апелативен съд и по четвъртата група въпроси – решение № 204 от 06.06.2012 г. по т. д. № 898/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 128 от 19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009 г. на ВКС, І т. о. и решение № 716 от 04.12.2006 г. по 325/2006 г. на ВКС, І т. о.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на частната касационна жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 23.01.2017 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че единственият иск, който е предявен с депозираната от ищцата Е. К. искова молба от 2.04.2014 г., е иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на две от решенията, взети от Общото събрание на съдружниците в [фирма], [населено място] на 25.03.2014 г., а именно – за промяна седалището на дружеството и за приемане на нов дружествен договор. Този извод е направен с оглед твърденията в самата искова молба и в уточняващата я молба от 04.03.2014 г., че събранието е свикано и проведено незаконосъобразно, тъй като ищцата не е била поканена за участие в него в качеството й на съдружник, обосновано с факта, че е наследник по закон на починалия съдружник К. К. и с разпоредбата на чл. 18 от дружествения договор. Според съдебния състав, само по себе си, съдържащото се в исковата молба цитиране на нормата на чл. 29 З., без да са изложени каквито и да било твърдения, че вписването на процесните решения е недопустимо, нищожно или че са вписани несъществуващи обстоятелства, не означава предявяването на иск по чл. 29 З.. Въззивният съд е счел, че твърдения, относими към претенции по чл. 29 З. и чл. 71 ТЗ, са наведени едва с допълнителната искова молба, с която ищцата е поискала да се признае нищожността на вписването на обстоятелствата по заявлението от 27.03.2014 г., а при условията на евентуалност – да се признае качеството й на съдружник и да бъдат отменени решенията на Общото събрание от 25.03.2014 г. Доколкото обаче с допълнителната искова молба не е допълнена или пояснена първоначалната, а са заявени две изцяло нови претенции – установителен иск по чл. 71 ТЗ и иск по чл. 29 З. за установяване нищожност на вписване в Търговския регистър, което е в противоречие с императивната норма на чл. 372 ГПК, решаващият състав е приел, че новите претенции са недопустимо заявени и не подлежат на разглеждане в рамките на висящия спор, имащ правното си основание единствено в чл. 74 ТЗ. Именно поради това, че са недопустимо включени в предмета на делото, въззивният съд е счел, че на ищцата не е следвало да бъдат давани указания по чл. 129 ГПК и съответно депозираните в изпълнение на същите уточнителни молби не следва да бъдат съобразявани, тъй като нямат отношение към определяне предмета на спора. В тази насока е отчетено обстоятелството, че указанията на ищцата за уточнение на исковата молба са дадени с оглед указанията на друг състав на Софийски апелативен съд в постановеното отменително определение от 21.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2853/2015 г., но новият въззивен състав е счел, че за разлика от първоинстанционния съд, за него тези указания не са задължителни.
По отношение на предявения иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ Софийски апелативен съд е споделил извода на първата инстанция за недопустимост поради липса на активна процесуалноправна легитимация на ищцата Е. К.. Приел е, че макар да е наследник по закон на починалия съдружник К. К., ищцата Е. К. не е придобила качеството „съдружник“ в ответното дружество, доколкото универсалното правоприемство по Закона за наследството не се простира върху членственото правоотношение, тъй като се наследява дружествения дял, но не и членствените права в ООД – такива могат да възникнат единствено ако останалите съдружници изразят съгласие наследникът на починалия съдружник да придобие членствени права, т. е. да бъде приет за съдружник, каквото съгласие в случая от страна на съдружника Е. К. липсва. Като неоснователно решаващият състав е преценил позоваването от страна на ищцата на разпоредбата на чл. 18 от дружествения договор, преценявайки, че тълкуването на същата не позволява да се направи извод за конститутивния ефект, който й придава страната, тъй като тази норма касае наследниците и тяхното положение, а не съдружниците и предвиденото „встъпване“ в правата на наследодателя-съдружник предполага тези права да са наследими, т. е. да съществуват към момента на „встъпването“, докато правото на членство се прекратява със смъртта на съдружника. Според съдебния състав, с нормата на чл. 18 от дружествения договор не е уговорено нещо различно от наследяване на имуществените права на починалия съдружник.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на въпросите, включени в първите две групи, не може да се счете, че са обуславящи за изхода на делото по смисъла на задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от различния начин на формулиране, всъщност всички тези въпроси се свеждат до това допустимо ли е с дружествения договор съдружниците да предвидят, че при смърт на съдружника неговите наследници стават съдружници в дружеството, без да е необходимо изричното им приемане с решение на Общото събрание, т. е. да изразят предварително съгласие за приемане на наследниците на съдружника за съдружници в дружеството и дали такава клауза е действителна и обвързваща дружеството. Такъв въпрос, обаче, изобщо не е разглеждан от въззивния съд. В мотивите на постановения от него акт е извършена единствено преценка за това дали с факта на смъртта на съдружника К. К. ищцата, като нейн наследник по закон, е придобила членствени права в ответното дружество. Решаващият състав е преценил, че клаузата на чл. 18 от дружествения договор не е породила за ищцата такива права – извод, който е направен в резултат от тълкуването на същата, а не поради отричане принципно на възможността дружественият договор да обективира предварително съгласие за приемане на наследника за съдружник. Доколко посоченият извод е обоснован и е изграден при спазване на установените в закона критерии за тълкуването, това е въпрос, който е относим към правилността на акта и следователно е извън предмета на производството по допускането му до касационен контрол. В тази връзка следва да се отбележи, че макар втората група въпроси да е определена от частната касаторка като такава „по тълкуването на чл. 18 от дружествения договор“, на практика нито един от съдържащите се в нея въпроси не е свързан със самото тълкуване на спорната клауза, а са свързани, както и тези от първата група, с изясняване на възможността дружественият договор да урежда възникване на членствено правоотношение за наследниците на починалия съдружник, без да е необходимо последващо решение за приемането им за членове.
Макар и отговарящи на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване не може да бъде допуснато и по отношение на въпросите от третата група. Обобщено, същите се свеждат до два конкретни въпроса: Дали допустимостта на предявените искове се обуславя само от фактическите твърдения в исковата молба или и от доказателствата по делото и може ли въззивният съд да не вземе предвид извършени процесуални действия от първата инстанция с оглед дадените й от предходен въззивен състав задължителни за него указания. Представените с изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК два съдебни акта не доказват заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Видно от мотивите на постановеното по реда на отменения ГПК решение № 271 от 23.09.2004 г. по гр. д. № 1515/2003 г. на ВКС, ІІ т. о., съдът е определил правната квалификация на предявения иск като такъв по чл. 431 ГПК (отм.) с оглед конкретните твърдения в исковата молба. Определянето на правната квалификация на претенцията винаги е обусловено от изложените от ищеца твърдения и доколкото в двата случая те са различни, то не може да се счете, че е налице твърдяното противоречие в съдебната практика като основание за допускането на касационния контрол. Що се отнася до втория съдебен акт – определение № 214 от 01.09.2009 г. по ч. гр. д. № 154/2009 г. на Бургаски апелативен съд, същият е неотносим към поставения въпрос. Посоченото определение дава отговор на въпроса дали указанията на въззивната инстанция са задължителните за първостепенния съд, а не на поставения в случая въпрос дали указанията на първия въззивен състав в отменителното определение са задължителни за въззивния състав, разглеждащ частната жалба срещу повторното прекратяване на производството по делото.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по въпросите от четвъртата група. Преди всичко, следва да се отбележи, че посочените в изложението три решения на ВКС са ирелевантни за тях, тъй като в същите не е обсъждан видът на акта (определение за прекратяване или решение по съществото на спора), с който съдът се произнася относно наличието или липсата на активна легитимация на ищеца за завеждане на иск по чл. 74 ТЗ. В две от тези решения (решение № 204 от 06.06.2012 г. по т. д. № 898/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 128 от 19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009 г. на ВКС, І т. о.) е извършена конкретна преценка относно качеството на ищеца като акционер, респ. съдружник в ответното дружество към момента на вземане на решенията, чиято отмяна се иска, като е направен извод, че ищецът е активно легитимиран. Третото решение (решение № 716 от 04.12.2006 г. по 325/2006 г. на ВКС, І т. о.) е неотносимо, тъй като е постановено по иск по чл. 431 ГПК (отм.), а не по иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ. От друга страна, по поставените въпроси е налице и задължителна съдебна практика, част от която е цитирана и във въззивното определение. Съобразно тази практика, качеството съдружник/акционер на ищеца към датата на провеждане на Общото събрание обуславя активната процесуална легитимация по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Следователно, доколкото е относима към допустимостта на иска, при липса на тази предпоставка производството по делото подлежи на прекратяване, а не на разглеждане по същество, приключващо с решение по спора.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация са дължими разноски за производството пред ВКС в размер на сумата 360 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.01.2017 г. и фактура № 1266 от 23.01.2017 г., чието заплащане по банков път се удостоверява от представеното преводно нареждане от 23.01.2017 г. на [фирма].
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 4002 от 01.12.2016 г. по ч. гр. д. № 4839/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. Е. К. от [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 6 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 5 разноски за настоящото производство в размер на сумата 360 (триста и шестдесет) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: