4
определение по ч.гр.д.№ 2389 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр. София, 13.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2389 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. Т. и К. С. Т. срещу определение № 239 от 05.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 12759 от 2017 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VI-17 състав, с което са обезсилени определения от 22.11.2016 г. по гр.д.№ 1067 от 1989 г. на Софийския районен съд, 57 състав и вместо тях е постановено определение за оставяне без разглеждане на исканията на В. С. Т. и К. С. Т. за възстановяване на срок за изпълнение на указания за заплащане на държавна такса, дължима за разглеждане на въззивна жалба срещу решението по гр.д.№ 1067 от 1989 г. на Софийския районен съд, 57 състав и за освобождаване от заплащане на тази държавна такса.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателите В. С. Т. и К. С. Т. са пропуснали предвидения в чл.37, ал.2 ГПК /отм./ седмодневен преклузивен срок за подаване на молба за възстановяване на срока за изпълнение на указанията за заплащане на държавна такса: защото този срок е започнал да тече на 20.02.2012 г., когато на молителите е било връчено разпореждане от 09.02.2012 г. за връщане на жалбата им срещу първоинстанционното решение, от когато те следва да се считат за уведомени за пропускането на срока за внасяне на държавна такса за въззивната жалба, а молбата за възстановяване на този срок е била подадена едва на 06.11.2012 г.
Относно искането за освобождаване от държавна такса по въззивна жалба срещу първоинстанционното решение съставът на Софийския градски съд е приел, че това искане същото е недопустимо поради следното: тъй като молбата за възстановяване на срока за обжалване е недопустима, то указанията на съда за внасяне на държавна такса по въззивната жалба не подлежали на изпълнение, поради което за жалбоподателите липсвал правен интерес да искат да бъдат освободени от такава държавна такса.
В изложението към частната жалба касаторите твърдят, че обжалваното определение противоречи с посочена от тях практика на ВКС /Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. по тълк.д.№ 3 от 2009 г. на ОСГК на ВКС и определение № 424 от 23.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 3721 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следния поставен въпрос: Следва ли преценката на съда за наличие на предпоставките за освобождаване от държавна такса да предхожда преценката за това дали е подадена в срок частната жалба, по която не е внесена тази държавна такса ?
С писмен отговор от 09.05.2018 г. ответниците по жалбата Н. Т. К. и Х. Т. А. оспорват същата. Молят да не бъде допускано касационното обжалване на определението на Софийския градски съд и да им се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Тъй като е срещу акт на въззивен съд по искане за освобождаване от държавна такса и за възстановяване на срок за обжалване, съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК тази частна жалба подлежи на касационно обжалване, само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая няма основание за допускане на касационно обжалване на определението по поставения от касаторите въпрос /следва ли преценката на съда за наличие на предпоставките за освобождаване от държавна такса да предхожда преценката за това дали е подадена в срок частната жалба, по която не е внесена тази държавна такса/, тъй като този въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: не е от значение за конкретното дело и не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение:
1. Въпросът не е от значение за правилността на определението в частта му, с която съдът се е произнесъл по допустимостта на молбата за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба: тъй като за преценката затова дали е спазен седмодневния срок по чл.37, ал.2 ГПК /отм./ за подаване на молбата за възстановяване на срока за изпълнение на указанията за заплащане на държавна такса по въззивната жалба без всякакво правно значение е това дали е внесена държавната такса по жалбата и дали са налице основания за освобождаване от тази държавна такса.
2. Въпросът не е от значение за правилността и на определение в частта му, с която съдът се е произнесъл по допустимостта на искането за освобождаване от държавна такса: тъй като за решаването на въпроса дали искането за освобождаване от държавна такса е допустимо или не също без значение е това дали са налице основания за освобождаване от тази държавна такса.
Поради това и тъй като жалбоподателите не са посочили други въпроси по чл.280, ал.1 ГПК от значение за конкретното дело, нито е налице вероятност за нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното определение, касационното обжалване на това определение не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите са длъжни и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 300 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на В. С. Т. и К. С. Т. срещу определение № 239 от 05.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 12759 от 2017 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VI-17 състав.
ОСЪЖДА В. С. Т. и К. С. Т. и двамата от [населено място], кв.Б., [улица] да заплатят на Н. Т. К. и Х. Т. А. и двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.5, чрез адв.Н. А. И. на основание чл.78 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.