5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
С., 14,02,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 680 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3160/4.VІІІ.2010 г. на С. С. П. от С. подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против определение № 268 на В. апелативен съд, ГК, от 12.VІІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 351/10 г., с което е била оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 87 на ОС-Велико Търново от 21.V.2010 г. по гр. дело № 848/2010 г.: за прекратяване на първоинстанционното производство поради процесуалната недопустимост на положителния установителен иск на П. срещу [фирма]-гр. Г. О. и В. Р. И. от[населено място], община Г. О. с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Частният касатор П. поддържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което претендира касирането му и връщане делото на същия състав на първостепенния съд: за произнасяне по съществото на исковата му претенция срещу ответниците [фирма] –[населено място] и В. Р. И. от[населено място], община Г. О..
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. С. П. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният се е произнесъл по процесуалния въпрос за правния интерес – като абсолютно предварително изискване за воденето на установителен иск, който се решавал противоречиво от съдилищата в Р.. Имало четири заведени от настоящия частен касатор дела в РС-Горна Оряховица и в ОС-Велико Търново, „идентични като правно основание”, понеже се отнасяли до сделки на ответното [фирма], сключени с различни физически лица /в периода от изключването на П. като съдружник в другото юридическо лице съдружник – „Т.” ООД/ и до възстановяване на членството му в него/, като по две от тях били постановени решения, защото искът бил счетен за допустим, а по другите две било прието, че липсвал правен интерес от предявяване на такава установителна претенция. Наред с това от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото било ВКС да отговори „какъв е смисълът на защита на съдружник по чл. 74 ТЗ, ако той не може впоследствие да противодейства по никакъв начин на взетите решения на съответното търговско д-во в периода от неговото изключване до момента на възстановяването му от съда и не е ли това начин освен да бъде лишен съдружника от активите, които са съществували в д-вото към момента на неговото изключване, да бъде натоварен с и със задължения, създадени умишлено от другите съдружници?”
Ответното по частната касационна жалба „Т.”-гр. Г. О., така както и ответникът В. Р. И. от[населено място], община Г. О., не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред В. апелативен съд, частната касационна жалба на С. С. П. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалвания акт на въззивния съд, трябва да разрешен в противоречие с друг влязъл в сила акт на първоинстанционен съд, на въззивен съд или на ВКС, стига последният да е бил постановен по реда на отменения процесуален закон и то по същия правен въпрос.
В случая съдебните актове, на които частният касатор се позовава в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /както прекратителни определения, така и първоинстанционни решения/ са такива, които макар и да са били постановени по заведени от него дела с предмет идентични установителни искове за прогласяване нищожност на различни разпоредителни сделки, сключени в интервала от изключването на П. като съдружник в юридическото лице съдружник в ответното търговско д-во, а именно [фирма]-гр. Г. О. и до възстановяване на членствените му права в него, имат един общ белег: нито един от тях не е влязъл в сила. Въпросът за процесуалната допустимост /арг. чл. 281, т. 2 ГПК/ на първоинстанционно решение, с което даден установителен иск е бил уважен или отхвърлен, без обаче да е бил налице правен интерес от воденето му, продължава да стои открит и в производството пред въззивната инстанция, защото става дума за абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдилищата във всички случаи са длъжни да следят служебно /арг. чл. 124, ал. 1 in fine ГПК/. В този смисъл не е надлежно обосновано приложно поле на частното касационно обжалване в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице обаче и основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като поставените от частния касатор два въпроса имат изцяло хипотетичен характер, т.е. те не са били в действителност предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното от П. определение, в което обаче се съдържа констатацията, че той не претендира самостоятелни права върху недвижимите имоти, предмет на продажбата от 10.VІІ.2006 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 268 на В. апелативен съд, ГК, от 12.VІІ.2010 г. постановено по ч. гр. дело № 351/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 680 по описа за 2010 г.