O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 14.03.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3192/2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 78588/12.06.2017 год. на Н. В. В. от [населено място] заявена през процесуалния представител адв. О. К. САК срещу въззивно Решение Nо 3237 от 11.05.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1481/2017 година на Софийския градски съд-ВО.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция , с което отхвърлен предявения от Н. В. В. срещи В. В. И. иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на втория- ответник по иск, че е собственик на таванско помещение, находящо се в [населено място] [улица] с площ от 3 кв.м., при посочените граници.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно , като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Наведените доводи касаят тезата на касатора – ищец по делото, че процесното помещение е принадлежност към собственото му таванско помещение, че не е самостоятелен обект на правото на собственост , че в нарушение на процесуалните правила не са приет ангажираните доказателства в подкрепа на искането на страната.
С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1- 3 ГПК с довод , че „атакуваното решение е в противоречие с практиката на ВКС, по приложените 3 броя решения на ВС и ВКС“, че „изложеното в касационната жалба по безспорен начин показва решаването на подобни казуси от различните съдилища противоречиво“ както и че „от значение за точното прилагане на закона изложеното в касационната жалба прецизно и точно насочва решаващия съд към изводи и доводи в тяхна подкрепа с оглед точното –прилагане духа на закона “, а искането следва да се уважи за да не се създава прецедент, което е от значение за развитие на правото“.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК/ ред. до изм. ДВ. бр.86/2017 год./ ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, касае обжалване на въззивно решение, с което е налице произнасяне по заявен иск за собственост и е процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че такива НЕ СА налице и искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено .
С Решение от 11.10.2016 г. по гр. д. № 49625/20-12 год. на Софийски районен съд, ГО, 35 състав съдът е отхвърлил предявения от Н. В. В. срещу В. В. И. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че ищецът е собственик на таванско помещение, находящо се в [населено място], [улица] с площ от 3 кв.м., при посочените граници, като неоснователен и недоказан.
Въззивният съд е потвърдил това решение, приемайки, че констативен НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 101, том VI, рег. № 24354, дело № 930 по описа за 2008 година на нотариус В. Г. легитимира ответника В. И. за собственик на таванско помещение със санитарен възел в [населено място], на [улица] на таванския етаж на сградата, построена от Ж. „Т.“ въз основа на отстъпено право на строеж върху мястото, съставляващо съгласно стар нотариален акт имоти № 5 и № 4 от кв. 349 по плана на [населено място], м. „Ц.“, самото таванско помещение с полезна площ 3 квадратни метра, при посочените граници .
На база на разгледаните и анализирани писмени доказателства : Заповед ДИ-04-004/84 година от 14.11.1988 година за учредяване право на строеж върху терен, съставляващ имоти пл. № 4 и 5 от кв. 349 от м. Ц. в [населено място] в полза на Ж. „П. т.“ за построяването по стопански начин на жилищен блок на жилищна кооперация на 7 етажа с общо 14 апартамента, 6 гаража, съгласно утвърдения архитектурен план, НА за собственост по чл. 35 ал.2 ЗЖСК , построен на държавно място от Ж. „П. т.“, м. „Ц.“, [населено място], № 131, том X., дело № 8406/96 година, от който се установява, че Н. В. В. е придобил правото на собственост върху недвижим имот – Апартамент № 11, находящ се на пети жилищен етаж, вход единствен, в сградата на Ж. „П. т.“, състоящ се от хол, две спални, столова, кухня, тоалетна, баня и две антрета, с обща площ от 108,6 кв.м., заедно с таванска стая № 1 с площ от 8,97 кв.м., , заедно със складово помещение над таванската стая № 1 на площ 10,66 кв.м., , Окончателен разпределителен протокол Общото събрание на Ж. „П. т.“, инкорпориращ решение за разпределение на Апартамент № 9, състоящ се от хол, две спални, столова, кухня, тоалетна, баня и две антрета с обща площ от 108,6 кв.м. на В. В. И., заедно с мазе № 9, таванска стая № 3 на площ 26,27 кв.м., стая на междинна стълбищна площадка между трети и четвърти жилищен етаж на площ от 3 кв.м,в която насока е и издадения на основание чл. 35 ал.2 ЗЖСК Нотариален акт № 171, том L., дело № 8466/1996 година и гласните доказателства- показания на свид. В. , съдът е направил от правна страна извод , че ищецът не е доказал фактите , които могат да обосновава наличието на твърдяното право на собственост на процесното таванско помещение –санитарен възел от 3 кв.м. като принадлежност към собственото таванско помещение, както и че не установени факти, които дават основание да се приемат за оборени констатациите по НА № 101, том VI, рег. № 24354, дело № 930 от 2008 година , легитимирщи ответника В. И. за собственик на процесното помещение.
При липса на конкретно и точно формулиран правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , настоящият състав не може да се приеме , че е налице противоречие на обжалваното въззивно решение с разясненията на ТР No 11 /2012 година на ОСГК на ВКС , доколкото на вниманието на решаващия съд е бил поставен за разглеждане въпрос за конкуриращите права на собственост на процесното помещение – като принадлежност на таванското помещение на ищеца В. или като придобита собственост на основание придобивна давност от ответника , който се е снабдил с констативен нотариален акт. С цитираното тълкувателно решение се приема , че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При конкуриращи права на собственост всяка от страните доказва своето юридическо придобивно основание , на база доказване на фактите от които същото произтича. След като именно по този начин е процедирал решаващия съд , приемайки, че няма доказателства относно спорното помещение да е принадлежност към друг обект на собственост/ в случая таванската стая/, то общото позоваване на „противоречие с практиката на ВКС“ не може да се квалифицира като установено основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното тълкувателно решение е прието също така, че съдилищата са обвързани при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване да се носи от оспорващата страна. Ето защо съдът правилно е приел, че ищецът в процеса следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на вещта на твърдяното придобивно основание.
Не може да се приеме , че по въпросите за правилното приложение на чл. 79 ЗС е налице противоречие с приложеното ТР 4/2012 год. на ОСГК на ВКС , след като нито института на давността е приложен служебно , нито правните изводите на съда влизат в противоречие с дадените задължителни разяснения по приложение на института на придобивната давност.
При липсата на посочен правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК касационният съд е затруднен да се извърши селекция и по критериите на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК / редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година / „противоречиво разрешаван от съдилищата“ или „от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото“ в насоката на дадените задължителни разяснения по ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 78588/12.06.2017 год. на Н. В. В. от [населено място] заявена през процесуалния представител адв. О. К. САК срещу въззивно Решение Nо 3237 от 11.05.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1481/2017 година на Софийския градски съд-ВО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: