О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр.София, 15.02.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 77 описа за 2012год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 10.01.2012г. по гр.д.№2661/2011г. на Окръжен съд Варна, с което потвърдено първоинстанционно определение за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Жалбоподателят – [фирма] поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като с него е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, които са от значение за точното приложение на закона и разветието на правото.
Ответницата Т. Г. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С определение от 10.01.2012г. по гр.д.№2661/2011г. Окръжен съд Варна е първоинстанционно определение за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Съдът е констатирал, че производството по гр.д. № 9502/2011г. по описа на РС Варна е образувано по искова молба на Т. Г. срещу [фирма] за заплащане на сумата от 8 475 лева, претендирана като дължимо от ответника обезщетение за прекратяване на трудовото й правоотношение съгласно подписано на 30.05.2008г. споразумение между синдикалните организации и работодателя, както и за заплащане на сумата от 2 373 лв., претендирана като дължима лихва за забава върху главницата за периода от 06.11.2008г. до завеждане на исковата молба. Ищцата – ответник по частната жалба основава претендираните от нея права на споразумение между работодателя и синдикалните организации от 30.05.2008г., а на 11.06.2008г. е бил сключен нов К., в сила от 03.07.2008г. и отменящ всички предходни договори и споразумения между страните. Установил е, че действителността на този нов К. е предмет на спора по в.гр.д. № 302/2011г. на ОС Варна, решението по което към настоящия момент не е влязло в сила /това обстоятелство е служебно известно на съда/. Ищцата е страни и по иска за недействителност на К. от 2008г., поради което съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд, за това, че същата ще може да противопостави на ответника СПН, която ще бъде формирана по този спор. Прието е също така, че спорът относно действителността на втория К., който дерогира действието на предходния, вкл. и споразумението от 30.05.2008г. има преюдициално значение за разрешаването на настоящия спор. Евентуалната недействителност на същия има отношение към въпроса относно действието на споразумението, на което се позовава ищцата, независимо от нормата на чл.54 КТ, доколкото предмет на изследване е и спорния между страните въпрос дали процесното споразумение има самостоятелен характер или е част от стария К.. При тези данни съдът е приел, че първоинстанционния съд правилно е спрял производството по делото.
В изложение към касационната жалба жалбоподателят поддържа, че съдът е дал отговор на въпроси от значение за спора, а именно за това следва ли да се приеме за преюдициален спор, разглеждан в отделно производство, за който няма позоваване в исковата молба по висящия спор и за значението на споразумение, сключено между синдикат и работодател след изтичане действието на колективния трудов договор. Поддържа, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на ІV-то г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси. По въпроса за това следва ли да се приеме за преюдициален спор, разглеждан в отделно производство, за който няма позоваване в исковата молба по висящия спор не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по същия има трайна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. В същата се приема, че за да е налице преюдициалност по чл.229, ал.1, т.4 ГПК трябва да има произнасяне относно правоотношение, което ще разреши спора на страните със сила на пресъдено нещо. Изискването на закона „решението по което дело ще има значение за правилното решаване на спора“ ще бъде налице, когато се касае за производство, което ще приключи с акт, който има сила на пресъдено нещо, с този акт правоотношението на страните ще придобие качеството „пресъдено нещо“, което ще е обуславящо за настоящото производство. В конкретния случай съдът е постановил определението си именно съобразявайки се с тази практика.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за значението на споразумение, сключено между синдикат и работодател след изтичане действието на колективния трудов договор. Този въпрос не е разрешаван от въззивния съд в обжалваното определение и той не е обусловил решаващите изводи на съда за необходимостта да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което няма валидно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, ІV то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 10.01.2012г. по гр.д.№2661/2011г. на Окръжен съд Варна, по жалба на [фирма], на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: