О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 18.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 525 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] представляван от И. Г. К. чрез адвокат М. К. срещу решение № 89/06.04.2012 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 734/2011 г. в частта, в която е отменено уважително решение на Добрички окръжен съд /Д./ по иска на касатора срещу [фирма] за сумата 28171.81 лв., представляваща извършени разходи за изработка на 14177 кг семена хибридна царевица при посочен сорт и родителски линии и е постановено друго, отхвърлящо иска с правно основание чл.59 ЗЗД за същата сума.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Д. са предявени при условия на евентуалност искове от ЕТ И. Г. К. срещу [фирма] както следва: 1. Иск за реално изпълнение на основание чл.79 ал.1 вр. чл.266 ЗЗД за заплащане на 33273.36 лв. – дължимо възнаграждение по договор за изработка на 14177 кг семена хибридна царевица сорт „Кодисуд”; 2. Иск за неоснователно обогатяване за сумата 28171.81 лв. – разходи, извършени за производството на същата хибридна царевица в случай, че съдът приеме, че между страните не е налице валидно сключен договор за изработка. [фирма] е предявил частичен насрещен иск за 5000 лв. – част от 28080 лв. – равностойност на същите семена, предмет и на първоначалните искове. Ищецът ЕТ е твърдял, че страните са влезли в преговори за сключване на договор за засяване и отглеждане на хибридна царевица за семепроизводство от родителски линии „Кодисуд” на площ от 220 дка в землището на [населено място] – стопанисвана земя от ищеца ЕТ. Ответникът обещал да подпише договор и да заплати възнаграждение по едно евро на кг семена без ДДС, но не се стигнало до подписване на договор по вина на ответника. Последният дал на ищеца родителски семена, които ЕТ засял и отгледал, а за предоставените семена е съставена складова разписка. Ищецът ЕТ извършил жътва след достигната зрялост на царевицата и предал произведените семена на ответника, който ги приел без възражение, но отказал да подпише договор, да заплати цена или да възстанови стойността на сторените производствени разходи на ЕТ, а ги изнесъл в чужбина. Д. е отхвърлил иска на ЕТ за реално изпълнение, разгледал е и е уважил иска му за неоснователно обогатяване – чл.55 ЗЗД в хипотезата на неосъществено основание със законна лихва и разноски, отхвърлил е изцяло насрещния иск. По въззивна жалба само на [фирма] срещу решението на Д. в уважителната му част по иска за неоснователно обогатяване, ВАС е отменил решението на Д. в същата уважителна част и е постановил друго, отхвърлящо иска за същата сума, като е преквалифицирал иска по чл.59 ЗЗД. ВАС е потвърдил решението на Д. в частта му отхвърляща насрещен иск на [фирма] срещу ЕТ И. Г., което не е предмет на касационната жалба.
ВАС е приел, че независимо от влязлата в сила отхвърлителна част на първоинстанционното решение по иска по чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД, то не създава сила на пресъдено нещо по въпроса дали между страните е налице договор за изработка. ВАС счита, че такъв е следвало да се приеме с оглед съставената разписка за получени семена за посев и приложимата по аналогия разпоредба на чл.326 ал.2 ТЗ. При липса на твърдения за прекратяване на договорната връзка, претенцията за извършените разходи за производство на хибридната царевица не може да намери основание в нормите на чл.55 или на чл.59 ЗЗД, уреждащи извъндоговорни източници на задължения. Независимо от това, ВАС е посочил, че дори да се приеме липса на договорна обвързаност, не се установява обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Това е така, защото произведените от ищеца семена /12582 кг съобразно издадените сертификати и заключения на агро-технически експертизи/ не са продадени, а се намират в склада на ответното дружество. Не е извършена продажба на тези семена, които според вещите лица нямат собствена пазарна стойност на територията на Р България, доколкото са обект на интелектуална собственост на френска компания, с която [фирма] има договор. Предложението на ответника до ЕТ да му върне наличните семена е отхвърлено. ВАС е изложил съображения, че искът на извъндоговорно основание от ЕТ срещу [фирма] е по чл.59 ЗЗД, а не по чл.55 ЗЗД, каквато квалификация е дал Д. с оглед изложените съображения от Д. за обогатяване на ответника до размера на обедняването на ищеца, изразяващо се в сторените разходи по производството на семената и присъждането на тази сума, което по същество сочи на основание по чл.59 ЗЗД, а не посоченото от Д. в мотивите по чл.55 ЗЗД
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК:
1. „Ограничен ли е при произнасянето си въззивният съд само до въпросите, посочени във въззивната жалба на въззивника или не? Този въпрос е формулиран при твърдения за недопустимост на въззивното решение, произнасяне „плюс петитум”, при което съдът служебно се е произнесъл за наличие на договор между страните без оплакване от въззивника в жалбата му в тази насока. Сочи се, че този извод е в противоречие с цитирана съдебна практика на ВКС по реда на ГПК /отм./ и на ГПК. Вярно е, че ВАС е изложил и съображения за наличие на договор между страните независимо от отхвърляне на иска на договорно основание за същата сума и при липса на конкретни твърдения в тази насока от въззивника, но произнасяне по този въпрос с диспозитив няма. ВАС е разгледал и се е произнесъл с диспозитив по иска на извъндоговорно основание, като е приел, че същият е неоснователен. Съображенията за неоснователност на иска на извъндоговорно основание са свързани с липсата на извършена продажба на семената хибридна царевица и реализирани доходи от това от [фирма], както и липсата на пазар за тази стока. Това са доводи и на самия въззивник. В този смисъл не е налице произнасяне „плюс петитум” както твърди касаторът, поради което
така поставеният въпрос не е обуславящ изхода на спора.
2. „Длъжен ли е съдът да изготви нов доклад по делото и да разпредели с него доказателствената тежест в процеса при преквалификация на спорното право и съобразно чл.266 вр. чл.146 ГПК?” С този въпрос касаторът визира преквалифицирането от ВАС на евентуалния иск на ЕТ от чл.55 ЗЗД /в мотивите на решението на Д./ на чл.59 ЗЗД. Касаторът твърди противоречие с приложена съдебна практика по реда на чл.290 ГПК. Въпросът е във връзка със спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция, нито обуславя недопустимост на въззивното решение. Касае се до квалификация на различни хипотези на неоснователно обогатяване като източник на задължения, но в рамките, очертани от изложените от ищеца твърдения в исковата молба, както и при наличие на направен доклад от първоинстанционния съд по реда на чл.146 ГПК. Само при липсата на доклад от първоинстанционния съд въззивният съд е задължен да изготви нов доклад и в тази насока е цитираната съдебна практика на ВКС, но не такъв е настоящият случай – налице е доклад по делото по реда на чл.146 ГПК.
3. „Как се определя размера на обезвредата при неоснователно обогатяване?” Отговорът на въпроса е фактологично обусловен с оглед установената и приета по делото фактическа обстановка – обогатяване на ответника за сметка обедняването на ищеца. В конкретния казус съображенията на ВАС за неоснователност на този иск са свързани с липсата на извършена продажба и реализирани доходи от [фирма], както и липсата на пазар за тази стока в Р България, или установяване на обогатяване на ответника за сметка на обедняване на ищеца. Липсата или наличието на обогатяване е въпрос на доказване, респективно обоснованост или необоснованост на решението – оплакване по чл.281 т3 ГПК и не може да се обсъжда на този етап. Липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК – не е налице противоречие в правните изводи на въззивното решение с цитираното ПП на ВС №1/1979 г.
4. „Влияе ли изискването за качество на доставената стока върху размера на дължимата обезвреда, за което не е било съобщено на доставчика от получателя на стоката?” Въпросът е необуславящ изхода на спора по предявения иск на извъндоговорно основание, по който не могат да се обсъждат задължения на страните по клаузи каквито не е установено да са договорени.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
На основание чл.78 ал.4 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените и поискани разноски в размер на 1350 лв. адвокатски хонорар /пълномощно и списък на разноските/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 89/06.04.2012 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 734/2011 г. в частта, в която е отменено уважително решение на Добрички окръжен съд по иска на [фирма], представляван от И. Г. К. срещу [фирма] за сумата 28171.81 лв., представляваща извършени разходи за изработка на 14177 кг семена хибридна царевица при посочен сорт и родителски линии и е постановено друго, отхвърлящо иска с правно основание чл.59 ЗЗД за същата сума.
ОСЪЖДА [фирма], представляван от И. Г. К., с ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] ап. 19 и съдебен адрес чрез адвокат М. Р. К. в [населено място], [улица] офис 15 да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], кв. Р., [улица] направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 1350 /хиляда триста и петдесет/ лева адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.