Определение №132 от 18.2.2020 по гр. дело №3857/3857 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 132

София 18.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3857 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Д. К. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 81 от 3.07.2019г. по в.гр.д. № 254/2019г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 170 от 13.02.2019г. по гр.д.№ 2518/2018г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска му против Прокуратурата на РБ, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за осъждане за разликата над 500лв. до 50 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда по н.ох.д.№ 616/2017г.на ВРС, поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва от 30.01.2017г.
Основанията за допустимост, на които касаторът се позовава са противоречие с практика на ВКС и очевидна неправилност по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК. Във връзка с тях поставя следните два въпроса: 1. Може ли съдът да се произнесе с решение, основаващо се на извод за недоказаност на вреди, доказателството за които не е допуснал и представлява ли това нарушение на съдопроизводствените правила? /В жалбата се визира отказа на съда да допусне като доказателства справка от книгата на затвора Варна относно това кои лица са го посещавали, искане за което е направено, за да се установи твърдението на ищеца, че именно в периода на процесното производство приятелката му е преустановила посещенията си/. 2. Може ли съдът да намали исковата претенция, под размера, който се присъжда по аналогични случаи без да обоснове защо, а само да посочи, че размерът е съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот в страната, без да уточни какъв е той и към кой момент и без да се позове на чл.5 ЗОДОВ за намаляването му? Позовава се на съдебна практика, която прилага.
Отговор по подадената касационна жалба не е постъпил.
Касационната жалба а подадена в срока по чл.283 от ГПК и а срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Въззивният съд е преценил като справедлив размер на обезщетение от 500лв. със следните мотиви: Ищецът, който изтърпява наказание „доживотен затвор” в затвора в [населено място], е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3 изр.1 НК /държане на високорисково наркотично вещество – хероин с тегло 0.22гр., на стойност 14.40лв./ на 3.02.2017г. и с присъда, влязла в сила на 1.02.2018г. е признат за невинен и оправдан. Съдът е съобразил видът и тежестта на деянието, за което е обвинен, краткият период, в който е приключило производството /1г./, включващо досъдебно производство и една съдебна инстанция, фактът че на ищеца не е налагана мярка за процесуална принуда и обстоятелството, че процесуалните действия спрямо него са извършвани ограничен брой дни /за четири дни, от 30.01.2017г. до 2.02.2017г./ Съдът, пред вид ангажираните гласни доказателства, е приел, че наказателното производство е станало причина ищецът да е обект на недоброжелателни и подигравателни коментари от страна на затворническата администрация, довело е до отдръпване от лишените от свобода и е повлияло в някаква степен на прекратяване на връзката с неговата приятелка М., които факти е преценил, че са се отразили негативно на чувствата на пострадалия, поради което и за тях е присъдил обезщетяване.
Съдът е приел за недоказани всичките твърдения на ищеца, поради което и не е присъдил обезщетение за тях. Първо, за недоказана е приел поддържаната от ищеца теза, че наркотикът му е бил „подхвърлен”, за да бъде унижен, злепоставен и изнудван пред вид факта, че именно той, който многократно е подавал жалби до началника на затвора, до ОП Варна, да министъра на правосъдието и до главен директор на ГД”ИН”, че в затвора действа канал, организиран от служители и лишени от свобода за разпространение на наркотици, е обвиняем за същото. Второ, съдът е преценил като недоказани твърденията му за претърпени неимуществени вреди, съставляващи негативни емоционални изживявания, свързани с влошаване на условията на престоя му в затвора, като последица от воденото срещу него наказателно производство. Съдът е посочил, че няма доказателства, от които да е възможно да се направи извод за промяна на режима на изтърпяване на вече наложеното наказание „доживотен затвор” в резултат на обвинението по което е оправдан, както и за промяна в предоставените му права по чл.86 ЗИНЗС /храна, престой на открито, ежемесечни свиждания/, както и относно поощренията по чл.98 ЗИНЗС. За последните съдът е посочил, че доколкото те са резултат от субективна преценка на компетентните органи, не е възможно да се предвиди евентуалното им получаване /със справка е установено, че ищецът е получавал такива през периодите 2006-2007г. и 2014-2016г./ Трето, съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца за влошаване на здравословното му състояние. Преценил е за ирелевантни представените доказателства, касаещи болничните престои и извършените операции, проведени за периода 28.06.2015г.-19.11.2015г., пред вид обстоятелството, че датират година преди започване на процесното производство. За ирелевантни е приел и представените доказателства за 43 на брой посещения на медицинския кабинет в Затвора, пред вид факта, че от медицинската справка за периода 2006-2017г., издадена от затвора Варна, този брой на посещения е ежегоден и обичаен за ищеца, както и обичаен е вида на заболяванията, които той сочи – гастрит, фарингит, жлъчни и бъбречни кризи, главоболие, зъбобол, т.е. не се установява промяна в състоянието в резултат на конкретното обвинение. Четвърто, съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца за накърняване на личния му живот, тъй като емоционалната връзка с родителите му е била запазена и те са продължили да го посещават със същия интензитет. Конкретно относно отношенията му с неговата приятелка М., съдът е обсъдил гласните доказателства и в мотивите си е посочил, че според свидетеля Р. тя е престанала да го посещава заради „петното върху авторитета му”, а според свидетеля К. „защото се е уплашила, тъй като са я притеснили на работното й място инспектори от затвора”, но според съда „в каквато и близост да е бил” ищеца с нея, „би могло да се приеме, че прекъсването на отношенията е повлияло на емоционалния му живот”.

При определяне на размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е отчел и данните за личността на ищеца, съдебното му минало, фактът че излежава, считано от 2008г., възможно най-тежката присъда по друго обвинение, както и фактът, че преди това е бил многократно осъждан /седем пъти, считано от 1991г. на наказания „лишаване от свобода”, който е изтърпявал ефективно/.
При тези подробни мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване поради липса както на общо основание за допустимост, така и на посочените специални основания по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК. Поставените въпроси, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/10.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Решението на въззивният съд не се основава на извод за недоказаност на вреди, доказателството за които не е допуснал, в какъвто смисъл е първият поставен от касатора въпрос. Решаващите мотиви на въззивния съд да определи размера на дължимото обезщетение, както е видно от гореизложеното, не са свързани с отказа му да допусне като доказателство справка от книгата на затвора Варна за посещенията. Следва да се има пред вид и че съгласно горецитираните мотиви, въззивният съд относно личните отношения на ищеца с неговата приятелка М. е приел, че прекъсването на отношенията им е в резултат на воденото производство, това е „повлияло на емоционалния му живот”и съответно, болките и страданията, произтичащи от този факт са овъзмездени при определяне на общия размер на дължимото обезщетение.
Вторият поставен въпрос, касаещ приложението на чл.5 ал.2 ЗОДОВ и намаляването на размера на обезщетението за неимуществени вреди е без каквато и да е връзка с мотивите на въззивния съд, защото в тях подобна хипотеза не е разглеждана. Не съставлява надлежно общо основание за допустимост по чл.280 ГПК и подвъпроса, касаещ възможността да бъдат съобразени икономическия растеж и стандарта на живот в страната, без да уточнение какъв е той и към кой момент ес преценя, доколкото отново следва да се посочи, че не с тези обстоятелства са свързани решаващите мотиви на въззивния съд. Не са налице и посочените от касатора специални основания за допустимост, тъй като постановеният въззивен акт е съобразен с установената практика и е постановен след преценката на всички релевантни обстоятелства, в който смисъл са изискванията на ППВС №4/1968г. Адекватният размер на дължимото обезщетение е съобразен с установените факти как конкретно установените като изживени стрес, безпокойство, тревожност, затваряне в себе си, в резултат на приключилото наказателно производство са се отразили на личността на пострадалия и е изведен след преценка на ангажираните доказателства, след обсъждане на наведените възражения и изложени доводи, при съпоставяне както на обстоятелствата, обуславящи по- висок размер, така и тези, обуславящи по-нисък размер на обезщетение. Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 ГПК, доколкото очевидната неправилност предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените от съда и страните процесуални действия, без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, а в случая подобна хипотеза не е налице.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 81 от 3.07.2019г. по в.гр.д. № 254/2019г. на Варненски апелативен съд в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Scroll to Top