2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 02.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3959/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от В. Г. С., чрез пълномощника й адв. Ж. К. Й., против решение от 30. 06. 2016 г. по гр. д. № 408/2016 г. на Бургаския окръжен съд, ГО, 6 възз. с-в, с което е потвърдено решение № 21 от 29. 01. 2016 г. по гр. д. № 543/2014 г. на РС – Поморие, с което е отхвърлен предявеният от В. Г. С. против О. – Поморие установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба О. – Поморие не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение на районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Г. С. против О. – Поморие иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на общината, че ищцата е собственик, на основание придобивна давност, на земеделски имот – лозе от 0,802 дка, в м. „Изворите“, землището на [населено място], съставляващо имот № 091092 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], при граници: имот № 000094, пасище, мера на О. – Поморие.
Въззивният съд е приел, че ищцата не е придобила собствеността върху процесния имот на твърдяното основание – давност, чрез осъществявано от лятото на 2003 г. до 17. 09. 2014 г. (предявяване на иска) владение, първоначално от баща й С. М. Г., а след смъртта му, настъпила на 27. 06. 2004 г., и от нея. За недоказано е прието твърдението за упражнявана фактическа власт върху имота от ищцата и наследодателя й в посочения период. Прието е, че дори това да би било установено, придобиването на собствеността по давност към предявяване на иска е било невъзможно, тъй като процесният имот е със статут на частна общинска собственост, придобит от [община] на осн. чл. 19 ЗСПЗЗ, като земеделска земя, останала след възстановяване правата на собствениците и влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, а по силата на параграф 1 от Закона за допълнение на ЗС (ДВ бр. 46/2006 г., в сила от 1. 06. 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 107/2014 г., в сила от 31. 12. 2014 г.) давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряла тече от 1. 06. 2006 г. до 31. 12. 2017 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (вх. № 12121/29. 07. 2016 г.) и приложени към него две допълнителни молби се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не е формулиран правен въпрос, разглеждането на който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Развити са съображения за противоречие на параграф 1 от Закона за допълнение на ЗС (ДВ бр. 46/2006 г., в сила от 1. 06. 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 107/2014 г., в сила от 31. 12. 2014 г.) на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България и на чл. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и се поддържа, че съдът е следвало, на осн. чл. 5, ал. 1, 2 и 4 КРБ, да приложи конституцията и конвенцията, а не параграф 1 ЗД на ЗС. Твърди се, че съставът на окръжния съд не е съобразил и обстоятелството, че в случая е налице „съдебна грешка“, изразяваща се в това, че с решението по предявения от наследодателя на ищцата иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имоти с площ от 27 дка, а не с площ от 27,700 дка и това е принудило ищцата да се позове на придобивна давност, за да запази собствеността си върху невъзстановеното лозе от 0, 800 дка. (следва да се отбележи, че това твърдение не е коректно, тъй като с исковата молба по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е поискано признаване право на възстановяване на собствеността върху 6 бр. земеделски имоти с обща площ 27 дка, сред които не фигурира лозе от 0,800 дка, и искът е бил уважен изцяло така, както е бил предявен, като на наследодателя на ищцата е признато право на възстановяване на собствеността върху всички описани в исковата молба имоти). Твърди се, че всички тези нарушения са довели до неправилност на решението и това налага допускането му до касационно обжалване и отмяната му.
Тези оплаквания по съществото си представляват касационни основания за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, обсъждането на каквито в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. К. съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и извършване проверка на правилността му.
О. – Поморие не претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция, нито има данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30. 06. 2016 г. по гр. д. № 408/2016 г. на Бургаския окръжен съд, ГО, 6 възз. с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: