О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр.София, 20.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 691/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. А. И. и А. И. Н. срещу определение на Софийски окръжен съд от 21.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 774/ 2014 г., с което е потвърдено определение на Ботевградски районен съд от 29.07.2014 г. по гр.д.№ 610/ 1999 г. и по този начин е прекратено производството по направените от частните жалбоподатели искания против Б. А. А. за обезсилване на влязло в сила съдебно решение за извършване на съдебна делба, постановено по същото дело. Прекратяването е постановено по съображения, че делбата е извършена по реда на чл.292 ГПК (отм.) – чрез образуване на дялове от делбения имот и разпределянето им между съделителите, а не по реда на чл.288 ГПК (отм.) чрез поставяне на неподеляем имот в дял на един от съделителите при задължение за плащане на парично уравнение.
Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно отхвърлил доводите им, че подлежи на обезсилване делбено решение за извършване на делбата чрез разпределение на делбените имоти (чл.292 ГПК – отм.), когато не е платено определеното с него уравнение на дяловете. Считат, че се касае до неуреден от закона случай, поради което по аналогия следва да намери приложение правилото по чл.288 ал.7 ГПК (отм.). Правният въпрос, по който претендират допускане на обжалването, се свежда именно до приложимостта на защитата, давана чрез обезсилване на решението за извършване на делбата, към способът по чл.292 ГПК (отм.). Според тях въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което молят касационният контрол да бъде допуснат, а преграждащото пътя за защита на правата им определение да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна – Б. А. – я оспорва и поддържа, че по поставения от касаторите въпрос практиката е установена от ВКС и поради това няма основания за допускане на касационно обжалване.
Частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че Б. И. и праводателите на А. Н. и Б. А. са били съделители по гр.д.№ 610/ 1999 г. на Ботевградски районен съд. Делото е приключило с влязло в сила решение, с което делбата е извършена чрез обособяване на два дяла от делбения имот, като по реда на чл.292 ГПК (отм.) единият дял е получил праводателят на Б. А., а другият са получили общо Б. И. и праводателят на А. Н.. Праводателят на Б. А. е осъден да заплати на другите съделители 12 257,09 лв за уравнение на дела им. С твърдения, че такова плащане не е извършено, частните жалбоподатели са поискали обезсилване на решението за извършване на делбата. Съдът приел искането за недопустимо, като посочил, че на обезсилване подлежат само решения, с които делбата се извършва по реда на чл. 288 ГПК (отм.) (чрез поставяне на неподеляем делбен имот в дял на един от съделителите при задължение да плати на другите парично уравнение в шестмесечен срок). При извършване на делбата чрез образуване на дялове от имота и разпределянето им по реда на чл.292 ГПК (отм.) между съделителите, неплащането на парично уравнение няма за последица обезсилване на съдебното решение.
При тези мотиви на инстанцията по същество, формулираният от частните жалбоподатели правен въпрос обуславя въззивното определение, но няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№/ 2009 г., такова значение имат въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като законът е пълен и ясен, практиката по прилагането му е установена и не се нуждае от осъвременяване или промяна. На обезсилване подлежат само възлагателни решения по чл.288 ГПК (отм.), ако в определения с решението срок съделителят, получил неподеляем имот, не е заплатил дължимото парично уравнение. При извършване на делбата по реда на чл.292 ГПК (отм.), неплащането на определеното от съда парично уравнение е ирелевантно за вещноправните последици от съдебното решение. Ако това уравнение не бъде платено, правоимащите съделители могат да се снабдят с изпълнителен лист, но не и да претендират обезсилване на решенето за извършване на делбата. Обжалваното определение е съобразено с така установената практика, поради което няма основания да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски окръжен съд от 21.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 774/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: