О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 132
София, 20.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 1185/ 2013 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
К. Ц. Г. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение Nо 560 от 07.12.2012 година по ч. гр.д. Nо 461 /2012 год. на ВКС-IIотд. , с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу Определение от 22.05.2012 година по гр.д. No 13946/2011 год. на Софийския градски съд за неприемане на възражение по чл. 423 т.1 ГПК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Поддържа се, че обжалваното определение тричленният състав на ВКС неправилно е приел, че се касае до необжалваем съдебен акт, след като същото е от категорията на преграждащите по нататъшното развитие на процеса и като такова е обжалваем съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК , но е процесуално допустима .Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното определение , тричленен състав на ВКС е оставил без разглеждане частна жалба на К. Г. срещу определение на Софийския градски съд , с което е отказано да бъде прието възражения по чл. 423 т.1 ГПК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.10.2009 година , приемайки , че законодателят не е предвидил изрично обжалваемостта на акта на съда, нито същият има характера на съдебен акт, който прегражда развитието на съдебно производство по ГПК.
Обжалването пред по горен съд по реда на чл. 274 ал.2 или 3 ГПК може да бъде надлежно проведено само и доколкото частна жалба е насочена срещу подлежащо на обжалване определение на инстанцията , която го е произнесла.
Определенията на съдилищата , постановени по чл. 423 ал.1 т.1 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба. Касае се по изрично предвидена процесуална възможност въззивния съд, когато е издадена надлежно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК да приеме или не направено извън срока по чл. 414-415 ГПК, възражение на длъжника по заповедта , ако са налице някое от основанията , посочени в закона .
Съгласно чл. 274 ал.1 ГПК на обжалване подлежат две категории определение на съда- тези , за който законодателят е предвидил изрично че се обжалват и тези, който имат характера на преграждащи по нататъшното развитие на производството.
Определението по чл. 423 ал.1 ГПК, с която не се уважава искането за де приеме възражение срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , не е от посочените категории. Съдебната практика приема , че посочените основание по чл. 423 ал.1 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезлите в сила съдебни актове по чл. 303 и сл. ГПК респ. и постановеното определение на въззиния съд с което се приема възражението или не , съставлява правораздавателен съдебен акт, който не подлежи на обжалване- арг. от чл. 423 ал.3-4 ГПК. Уредено като самостоятелно „съдебно производство”, същото се изчерпва с преценката на съда само дали е налице релевираното обстоятелство за приемане на възражението срещу Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК или не , без да се произнася по самото изпълняемото право.
Поддържаната имплицитно с подадената частна касационна жалба теза , че се касае до обжалваемо на две инстанции определение като такова , преграждащо развитието на делото,не може да бъде споделена. „Преграждащият характер” на определенията , подлежащи на обжалване , се изразява в препятстващия развитието на производството ефект на съдебния акт, невъзможността да се постанови акт по съществото на спора. Както бе посочено отказът да се приеме възражението по чл. 423 ал.1 ГПК поради липса на релевираното основание според закона, не касае изпълняемото право , поради което и липсва всякакво въздействие по отношение на съдебно производство по висящо спорно материално право.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС-второ отделение приема , че обжалваното определение като правилно , законосъобразно и съобразено със задължителната практика на ВКС следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 278 ал.4 във вр. с 274 ал.2 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 560 от 07.12.2012 година по ч. гр.д. Nо 461 /2012 год. на ВКС-II отд., с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу Определение от 22.05.2012 година по гр.д. No 13946/2011 год. на Софийския градски съд за неприемане на възражение по чл. 423 ал.1 т.1 ГПК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.09.2010 година в полза на „Т.” С. АД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: