1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 21.03.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3587 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№54676/25.04.2017г., подадена от М. Р. М. от [населено място], срещу решение №1370/01.03.2017г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г състав по в.гр.д.№13400/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждането на ответника да преустанови неоснователните и неправомерните си действия като премахне изградената от него абонатна станция от собствения на М. Р. недвижим имот, а именно мазе №22, находящо се в [населено място], [улица].
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/, тъй като въпросите представлява ли експлоатирането на абонатна станция в чужд имот без съгласието на собственика неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право на собственост по смисъла на чл.109 ЗС и задължен ли е по закон новият собственик да търпи безвъзмездно експлоатирането на абонатна станция в имота си са разрешавани противоречиво от съдилищата. Досежно наличието на противоречиво разрешаване на поставените въпроси касаторът се позовава на становището, изразено в обжалваното решение и на становището на Окръжен съд-Враца в постановеното на 13.02.2009г. решение по в.гр.д.№–783/2008г.
В допълнително становище от 12.03.2018г. /вх.№ 2554/ излага съображения, че промените в ГПК, направени със ЗИДГПК /обн.ДВ.бр.86/27.10.2017г./ установяват по-благоприятен закон, поради което следва да бъдат взети предвид, като счита, че в случая е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предл.последно ГПК в редакцията на разпоредбата след нейното изменение.
Ответникът по касационна жалба не изразява становище за наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
М. Р. М. е предявил срещу [фирма] по реда на чл.109 ЗС иск за преустановяване на неоснователни и неправомерни действия, пречещи за упражняване правото на собственост върху мазе №22, находящо се в [населено място], [улица], като ответникът бъде осъден да премахне оборудването на изградената в мазето абонатна станция.
В обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.
От фактическа страна чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК е прието, че абонатната станция е пусната в експлоатация на 17.11.1978г. след като собствениците на сградата са дали съгласие за изграждането й, съдържащо се в адресираната до ДСП“Т.“ молба от Б. К. в качеството му на председател на домсъвета на сградата с искане за включване като редовни абонати за отопление на живущите на адреса, към която е приложен и списък , в който под №9 е положила подпис В. В. Б., собственик към датата на отправяне на искането /03.11.1978г./, на апартамент №9 и прилежащото му мазе №22 /н.а.№17, том X., дело №5729/1965г./. Взето е предвид обстоятелството, че на 31.03.2013г. /н.а.№6, том I, рег.№265, дело №5/2013г./ В. В. Б. е дарила апартамента на сина си М. Р. М., запазвайки си пожизненото право на ползване.
За безспорно между страните е приет фактът на съществуване на оборудване за абонатна станция в имота на предявилото иска лице. Изрично е посочено, че спорният правен въпрос се свежда до това има ли ответникът валидно правно основание да упражнява фактическа власт по отношение на процесното избено помещение.
С оглед на така установените факти въззивният съд е приел, че твърдението, че извършваните от ответната страна действия са неоснователни и неправомерни е останало недоказано.
Взето е предвид обстоятелството, че абонатната станция е изградена през 1978г. при действието на З. и правилника за неговото приложение, като в чл.160 ППЗТСУ/отм./ е предвидено, че абонатните станции се изграждат в зимнични помещения и ако не е налице съгласие на собствениците, се извършва отчуждаване. Прието е, че в случая е налице съгласие на собствениците на жилища в сградата, съдържащо се в приложения към молбата на председателя на домсъвета списък, което според въззивния съд обосновава неоснователност на твърдението, че извършваните от [фирма] действия са неоснователни и неправомерни.
Изложени са и съображения, че съобразно §26 ПР на Закона за енергетиката за заварените и вече изградени към месец 07.1999г. енергийни обекти сервитутът възниква по силата на закона и доколкото процесната абонатна станция е изградена и пусната в експлоатация през 1978г., за нея е налице сервитут по смисъла на тази разпоредба.
За неоснователен е приет доводът за липса на обезщетяване по причина, че абонатната станция е изградена при съгласие на собствениците и по тази причина отчуждаване, респ. обезщетяване не е било необходимо.
В представеното с изложението решение на Врачанския окръжен съд, постановено на 13.02.2009г. по в.гр.д.№783/2008г. е прието, че изградената в имота на предявилото иска лице /мазе/ абонатна станция, ползвана от [фирма] пречи на ползването на мазето по предназначение поради площта, която заема /около ? от площта му/ и заради високата температура, която се получава в него. Прието е, че са налице предпоставките за уважаване на предявения по реда на чл.109 ЗС иск, тъй като абонатната станция е изградена след предоставено на праводателя на „Т. В.““ЕАД облигационно право на ползване върху мазето, което не може да се противопостави на предявилото иска лице, което е новият собственик на имота и който не е бил страна по договора, въз основа на който през 1976г. мазето е предоставено за построяване на абонатна станция.
Разгледаната от Окръжен съд-Враца хипотеза е съвършено различна /абонатната станция е изградена след сключен на 21.07.1976г. предварителен договор, предоставящ на предприятието облигационно право на ползване, срещу което последващият приобретател на имота е възразил/, докато в настоящия случай е прието, че абонатната станция е изградена по предвидения в ППЗТСУ/отм./ ред след дадено съгласие за изграждането й от всички лица, притежаващи самостоятелни обекти в сградата, вкл. и от тогавашния собственик на процесното мазе. Освен това в обжалваното решение са изложени и съображения, основани на разпоредбата на §26 ПР на Закона за енергетиката, съгласно която за заварените и вече изградени към месец 07.1999г. енергийни обекти сервитутът възниква по силата на закона и доколкото процесната абонатна станция е изградена и пусната в експлоатация през 1978г., за нея е прието, че е налице сервитут по смисъла на тази разпоредба, т.е. че извършваните от ответното дружество действия не са неоснователни. Така изразеното становище съответства на практиката на ВКС – в решение №454/14.12.2012г. на Първо ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№467/2012г. е прието, че за съществуващите енергийни обекти към момента на влизане в сила на Закона за енергетиката се установява законов сервитут като правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането му и нормите на безопасност. Само ако те не са спазени, сервитут не възниква и изграденият обект може да се приеме, че смущава правото на собственост.
Това разрешение е дадено в хипотеза, аналогична на разгледаната от въззивния съд в обжалваното решение, а именно абонатната станция да е изградена по писмено искане на собствениците на сградата и включването към топлопреносната мрежа да е извършено въз основа на съответния акт.
В същия смисъл и решение №312/10.04.2014г. по гр.д.№4055/2013г. на Първо ГО на ВКС.
И доколкото в настоящия случай не се установява, а и не се поддържа от касатора, абонатната станция да е била изградена в нарушение на съществуващите към 1978г. строителни правила и норми и на правилата за безопасност, то следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Наведените в допълнително становище с вх.№ 2554/12.03.2018г. доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 и 2 ГПК в редакцията на тази разпоредба след нейното изменение, обн.ДВ.бр.86/27.10.2017г. не следва да бъдат обсъждани, тъй като §74 ПЗР ЗИДГПК, обн.ДВ.бр.86/27.10.2017г. изрично предвижда, че висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1370/01.03.2017г. по в.гр.д.№13400/2016г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г състав.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: