О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 22.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 150/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 59 от 08.03.2018 г. по гр. д. № 59/2018 г. Районният съд [населено място] бряг отхвърлил предявения от М. И. М. срещу С. И. М. и Г. Ц. М. иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на незаконно построени строежи в съсобствения им имот: двуетажна жилищна сграда с идентификатор ………. със застроена площ 41 кв. м., гараж с идентификатор …………….със застроена площ 20 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор …………… със застроена площ 8 кв. м., масивно скеле от винкел и метални колове от лози и прикрепен за втория етаж усилен, многожилен захранващ ел. кабел, вкопан в стената.
С решение № 325 от 03.08.2018 г. по в. гр. д. № 338/2018 г. Плевенският окръжен съд отменил частично горното решение и осъдил С. И. М. и Г. Ц. М. да изменят покритието на покривната конструкция на преддверие от 12 кв. м. към първия етаж на двуетажна жилищна сграда в УПИ №……………..по плана на [населено място] бряг, което причинява шум при валеж и пречи да се упражнява спокойно и в пълен обем правото на собственост от М. И. М., като покритието се замени с друго, което да позволява абсорбиране на шума. В останалата част, с която искът е отхвърлен, първоинстанционното решение е потвърдено.
Касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлената част на иска е подадена от ищеца, който иска същото да бъде отменено като постановено в нарушение на закона, при съществено нарушение на процесуални правила и очевидно неправилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който не е изключен от обхвата на касационното обжалване, поради което е допустима.
Ответниците по касация – ответници по делото, поддържат становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
Данните по делото сочат, че ищецът, от една страна, и ответниците, от друга, са съсобственици на поземлен имот с идентификатор …………., ползването на който е разпределено с решение по чл. 32, ал. 2 ЗС, като на ищеца е предоставено ползването на северната част, а на ответниците – южната част, в която се намират и постройките, чието премахване се претендира: двуетажна жилищна сграда със застроена площ 41 кв. м., гараж със застроена площ 20 кв. м. и селскостопанска сграда със застроена площ 8 кв. м. Прието, че строителството на постройките, както и на съоръженията: масивно скеле от винкел и метални колове от лози и усилен, многожилен захранващ ел. кабел, прикрепен за втория етаж на сграда с идентификатор ……………. и вкопан в стената, е приключило през 1987 г. при действието на З. /отм./ и ППЗТСУ /отм./, сградите попадат в обхвата на разпоредбата на пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, и не са незаконно строителство. Въззивният съд приел, че само по себе си това обстоятелство пряко не обуславя основателността или неоснователността на предявения иск по чл. 109, ал. 1 ЗС. Като се позовал на разрешенията, дадени в т. 3 на ТР № 4/2015 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, посочил, че следва по делото да е установено по категоричен начин как се пречи на ищеца да осъществява в пълен обем правото си на собственост. Предвид показанията на разпитания по делото свидетел Х. Г. съдът приел действията по използване на преддверието от 12 кв. м. към първия етаж на жилищната сграда /собствен на ответниците/, което е с покритие, позволяващо при валежи от дъжд да се чува шум, като такива, които пречат на ищеца /собственик на втория етаж от сградата/ да упражнява правото си в пълен обем, тъй като в случая се касае за превишаване на нормалните за живота в модерния град нива на шум и произтичащите от тези действия пречки за нормалното ползване на собствеността. Въззивният съд приел още, че по делото не са събрани никакви доказателства относно пречките в резултат на ползването на останалите изброени в исковата молба постройки, за спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца. Докладът по делото е пестелив, но в него се съдържа указание за установяване на „твърдените от страните факти и обстоятелства, релевантни за предмета на спора“. Възражения във въззивната жалба във връзка с доклада по делото не са налице. По делото не са представени доказателства от ищеца по негово възражение срещу писмото от общината гр.Червен бряг за извършена проверка относно статута на постройките в съсобствения имот. По тези съображения искът е уважен в частта относно преддверието и е отхвърлен за останалите постройки и съоръжения.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил на първо място въпроса: следва ли съсобственик да търпи незаконно изградени от другия съсобственик постройки върху съсобствения имот, като твърди, че същият е разрешен в противоречие с ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВС, решение № 625/03.12.2010 г. по гр. д. № 1426/2009 г. на ВКС, І-во г. о., и решение № 139/23.11.1985 г. по гр. д. № 111/1985 г. на ОСГК на ВС. Поддържаното противоречие не е налице, защото въззивният съд не е отрекъл възможността на съсобственик, засегнат от неоснователни действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право, да иска премахването им. Напротив, приел е, че искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е допустима форма на защита в случай като разглеждания, когато се твърди, че един съсобственик неоснователно пречи на другия да упражнява своето право в съсобствеността – решение № 139/23.11.1985 г. по гр. д. № 111/1985 г. на ОСГК на ВС. От друга страна, при поставянето на въпроса касаторът изхожда от предпоставката за наличие на незаконно изградени постройки и акцентира на съдебната практика, според която негаторната защита е допустима и тогава, когато нарушението на собствеността е породено от извършване на незаконен строеж – без разрешение или в отклонение на издаденото разрешение и/или други строителни книжа – ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВС, решение № 625/03.12.2010 г. по гр. д. № 1426/2009 г. на ВКС, І-во г. о. Не това обаче е прието от въззивния съд, според когото строежите и съоръженията, чието премахване ищецът претендира, не съставляват незаконно строителство. Като поставен в несъответствие с мотивите към въззивното решение, въпросът не може да обоснове общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият поставен въпрос е: следва ли да се обсъдят всички доказателства и доводите на страните. Според касатора по този въпрос въззивният съд е процедирал в противоречие с решение № 737-56-ІІ, според което съдът е длъжен да обсъди и прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, и с решение № 2236-82-ІІ, според което съдът прави своите изводи, след като обсъди доводите на страните и доказателствата в тяхната цялост. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил нито един от доводите, изложени в писмените защити, цитираната в тях съдебна практика и доказателствата, които установяват, че процесните постройки са незаконни и липсват каквито и да е данни за съответствието им със строителните правила и норми.
Видно е от мотивите към обжалваното решение, че въззивният съд не е пропуснал да се произнесе по въпроса за законността на строителството, но е приел, че само по себе си наличието или не на незаконен строеж не обуславя основателност или неоснователност на иска с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС. Решаващото съображение за частичното отхвърляне на исковата претенция е основано на разрешението, дадено в актуалната съдебна практика, каквато е ТР № 4/2015 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, т. 3, а именно дали неоснователните действия на ответниците по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост. При наличието на това решаващо съображения поставеният от касатора въпрос за приложението на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК във връзка със законността на строителството не е определящ изхода на спора и в този смисъл не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно правен въпрос от значение за изхода на делото и с обуславящо значение за правните изводи във въззивното решение по спорния предмет.
Последното изложено основание за допускане на касационно обжалване е това по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност. Обжалваното решение не е очевидно неправилно. Съгласно чл. 281, т. 3 ГПК решението е неправилно при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Критерият по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК изисква квалифицирана форма на тези пороци. В случая той не е осъществен, защото не са налице хипотези, които предполагат очевидна неправилност – нарушение на императивна материалноправна норма, на основни съдопроизводствени правила /например ограничаване на правото на защита и нарушаване равенството на страните в процеса/ или наличие на явна необоснованост. От друга страна според касатора неправилното разрешаване на горепосочените два въпроса сочи и очевидната неправилност на решението. Следователно в случая основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК се поглъща от основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и не може да се разглежда самостоятелно.
В обобщение, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК и касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Ответниците по касация не са представили доказателства за сторени от тях разноски по водене на делото във Върховния касационен съд и не са поискали присъждането на такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 325 от 03.08.2018 г. по в. гр. д. № 338/2018 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: