2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№132
гр. София, 23.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 464 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. И. и А. Ш. М. против определение № 267 от 15.11.2017г. по т.д. № 1451/2017г. на ІІ ТО на ВКС. Производството пред ВКС е инициирано с искане за отмяна на арбитражно решение № 170 от 26.03.2015г. по арбитражно дело № 170/2015г. на арбитър Б. Г.. С обжалваното определение е прекратено производството като недопустимо, поради обстоятелството, че исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на приетото от съда, че за дата на получаване на атакуваното арбитражно решение следва да се приеме датата 29.01.2016г., на която ищците /настоящи жалбоподатели/ са депозирали частна жалба вх.№ 11720 до САС срещу постановеното по т.д. № 4648/2015г. по описа на СГС разпореждане за издаване на изпълнителния лист по реда на чл.51 от ЗМТА, въз основа на атакуваното арбитражно решение № 170 от 26.03.2015г. Изложени са съображения, че съгласно чл.48, ал.1 ЗМТА, искът за отмяна може да се предяви в 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението, а не от възможността за узнаване на същото. Заявяват, че по делото не са налице данни, които да аргументират извода на съда, че към дата на подаване на описаната частна жалба ищците са разполагали с копие от арбитражното решение. Твърдят, че по делото не се установява препис от процесното арбитражно решение да е изпратен на адресите, посочени от ищците в договора за револвиращ заем, поради което за начало на срока по чл.48, ал. 1 ЗМТА следва да се счита посочената в исковата молба дата -28.03.2017г. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на производството по него.
Ответникът, [фирма], в писмен отговор изразява становище за неоснователност на депозираната частна жалба.
Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК съдебен акт.
Разгледана по същество частна жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съставът на Второ търговско отделение на ВКС е приел, че исковата молба, основана на чл.47, т.4 ал.2 ЗМТА за отмяна на решение № 170 / 26.03.2015г. на арбитър Б. Г., е подадена след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което е недопустима. Първият тричленен състав на ВКС се е позовал на съдържанието на депозирана от ищците частна жалба вх. № 11720/29.01.2016г. до САС срещу постановено по т.д. № 4648/2015г. на СГС, VІ -17 състав разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 02.10.2015г. Аргументирал се е и с покани за доброволно изпълнение, които са изпратени и получени чрез ищеца А. И. на 25.01.2016г., в които изрично е отбелязано, че изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 02.10.2015г. на основание решение на арбитражен съд по арб.дело № 170 от 2015г. на арбитър Б. Г.. Счетено е, че с оглед на датата – 21.01.2016г., депозираната на 15.06.2017г. искова молба се явява подадена извън установения в чл.48, ал.1 ЗМТА срок.
Определението е правилно и следва де бъде потвърдено.
Не се оспорва факта на получаване на поканата за доброволно изпълнение от ищеца на 25.01.2016г. В поканата изрично е посочен размера на главницата и дължимата лихва; датата на издаване на изпълнителния лист, номера на делото и съдът, който е постановил издаването му; взискателя по изпълнителния лист – [фирма]. В поканата е посочено, че към него е приложен препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, а връчването е осъществено лично на А. И.. Не се оспорва и факта на депозиране на частна жалба вх. № 11720/29.01.2016г. до САС от ищците, в която са изложили съображения за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, тъй като не са били уведомени за производството пред арбитражния съд и за постановеното арбитражно решение № 170 от 2015г. На същата дата 29.01.2016г. е депозирано и искане вх. № 11721 за издаване на копие от материалите по т.д. № 4648/2015г. на СГС, VІ-17 състав, включително арбитражно решение и разпореждането за издаване на изпълнителен лист. С разпореждане от 10.02.2016г. това искане е уважено.
Съгласно чл.48, ал.1 ЗМТА, искът за отмяна на арбитражното решение трябва да бъде предявен в тримесечен срок от връчване на решението на страната. По конкретното дело поканата за доброволно изпълнение съдържа достатъчно данни за решението на АС, като изрично е удостоверено и връчването заедно с поканата на препис от изпълнителния лист. Същевременно, както правилно е счел и предходният тричленен състав на ВКС, обстоятелството, че арбитражното решение е описано в депозираната от ищците съвместна частна жалба и са изложени съображения срещу мотивите на същото, налага категоричния извод, че към датата на подаване на жалбата и двамата ищци са разполагали с копие от арбитражното решение и са могли да упражнят правото си по чл.47 ЗМТА да искат отмяната му в предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА преклузивен 3-месечен срок. Този срок не е спазен, тъй като изчислен от датата 29.01.2016г., същият изтича на 29.04.2016г. Затова и подадената след тази дата на 15.06.2017г. искова молба, е процесуално недопустима.
Водим от горното, настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, на основание чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 267 от 15.11.2017г. по т.д. № 1451/2017г. на ВКС, Второ търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.