2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр. София, 24.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 21 февруари, през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 28 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на З. [фирма]-С. срещу определение №271/08.11.2011 г. по гр.д. 435/2011 на ВКС, 1-во т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно решение от 06.01.2011 г. на СГС, ГК, по гр.д. № 2465/2010г..
Ответникът по частната не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение , съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че касационната жалба е подадена при действието на чл.280 ал.2 от ГПК в редакцията и в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от тази дата, от която следва, че не подлежат на касационно обжалване решения по търговски дела с цена на иска под 10 000 лева.
Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения:
Цената на иска, посочена в самата искова молба от страна на ищеца е: 9212 лева –дължими на основание суброгиране на застрахователя по имуществена застраховка в правата на удовлетворения кредитор на основание чл.401 ал.1 /отм./ от ТЗ и лихва по чл.86 от ЗЗД за сумата от 4000 лева. Ето защо с оглед цитираната процесуална разпоредба и предвид тези на чл. 365 т.1 от ГПК във връзка с чл. 286 ал.2 от ТЗ и чл.1 , ал.1, т.6 от ТЗ , предметът на спора е търговски. Законната лихва от датата на предявяване на иска не е част от самата искова претенция, за да се добавя към нея при формиране цената на иска, каквито доводи се правят в частната жалба. Също така правното основание на иска е специалната разпоредба на чл.401 ал.1 /отм./ от ТЗ, уреждаща суброгацията на застрахователя по имуществена отговорност, а не самия деликт, каквито съображения се излагат в частната жалба. От изложеното следва, че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба се явява правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №271/08.11.2011 г. по гр.д. 435/2011 на ВКС, 1-во т.о. на ТК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.