О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 24.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.01.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №6142/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3353/6.10.2015г.,подадена от М. Б. Я.,чрез пълномощника му адвокат М. А. А.,против решение №3141/14.07.2015г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№834/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №2556/23.06.2014г. по гр.д.№1195/2012г. по описа на Районен съд,гр.Разлог-за признаване за установено по отношение на М. Б. Я.,че М. И. В. и Д. Б. Я.,са собственици по наследство и приращение на описания в решението недвижим имот и сгради в него,находящ се в [населено място], [община],като осъжда М. Б. Я. да предаде владението на М. И. В. и Д. Б. Я. върху ? идеална част от описания недвижим имот,както и отменя на основание член 537,ал.2 ГПК,нотариален акт №190/2001г,и отхвърля като неоснователен предявения от М. Б. Я. насрещен иск с правно основание член 124 ГПК във вр. с чл.537,ал.2 ГПК,признава на основание член 193 ГПК,че оспорването на истинността на Договор за покупко-продажба от 1936г. е доказано.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е недопустимо и се иска неговото обезилване,в противен случай се твърди,че същото е неправилно,поради нарушения на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба М. И. В. и Д. Б. Я.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че процесният имот,сега представляващ УПИ 13,е бил закупен с писмен договор,сключен от името на Я. Б. Я./поч.1964г.-оставил единствен наследник Б. Я. Я.-починал през 1999г.,чийто наследници са ищците М. В. и Д. Я./, и брат му Б. Б. Я./починал 1962г.-оставил за наследници син М. Я.-ответника по делото,също така преживяла съпруга М. И. и дъщеря Б. Б. С./,от съдържанието на който договор,подписан само от наследодателя на ответника-Б. Я., съдът приема наличие на индиция,че още при закупуването му е имало споразумение имота да се закупи за двамата братя,но третото лице продавач,тъй като горепосочения договор не е бил сключен в писмена нотариална форма през 1938г. дало декларация в полза на бащата на двамата братя-общия им наследодател Б. Н. Я.-поч.1954г. и на Б. Я. да се снабдят със строителни книжа и разполагат с имота като свой.Съдът е посочил,че наследниците на Б. Я. през 1974г. се снабдили с нотариален акт №134 от 01.04.1974г. за право на собственост,издаден на основание обстоятелствена проверка/лист 14 от делото/,с който са признати за собственици по наследство и давностно владение на ? идеална част от УПИ,парцел XІІІ в кв.40,имот №901 по плана на [населено място],ведно с едноетажна жилищна сграда,построена в северната част на имота,която не е предмет на настоящия спор,което обстоятелство съдът е отчел в подкрепа на извода,че имота е бил закупен за двамата братя,като впоследствие М. И. Я. и Б. Б. С. дарили на М. Б. Я.-ответника по делото,своите идеални части от този имот по силата на нот.акт №193 от 23.11.1992г.,а самият М. Б. Я. на 12.11.2001г. се снабдил с нотариален акт №190/2001г. за право на собственост върху останалата ? идеална част от гореописания имот.Съдът е отбелязъл,че ищците като наследници на Б. Я.-негова съпруга и дъщеря,основават правата си на останалия в наследството от общия им наследодател процесен имот,а именно 1/ идеална част от дворно място-парцел XІІІ,пл.№422 в кв.40 по плана на [населено място],незастроената му част от 480 кв.м,за който имот наследодателят им се снабдил с нотариален акт за право на собственост,издаден на основание обстоятелствена проверка под №144 от 13.11.1999г./лист 13 от делото/,и за която част са изложени фактически твърдения в исковата молба,че се владее и ползва без правно основание от ответника М. Я..Съдът е посочил,че ответника М. Я. е възразил,че претендирания от ищците имот е придобит от него на основание придобивна давност,като се е снабдил с нотариален акт №190/2001г.,чиято отмяна се иска на основание член 537,ал.2 ГПК,и същевременно е предявил насрещен иск за установяване по отношение на ищците правата му върху процесния имот,като периода на давностно владение се сочи отпреди 2013г.-50 години-от 1963г. до предявяване на иска.При анализа и преценката на доказателствата,събрани по делото,съдът е приел,че наследодателят на ищците Б. Я. е придобил правото на собственост на основание давностно владение,както и че към 1993г. между Б. Я. и М. Я. е възникнала обикновена съсобственост върху този имот,но и в този случая,отчитайки цитираната задължителна практика на ВКС в тази връзка,съдът е посочил,че ответникът М. Я. следва да докаже,че е придобил правата на съсобственика си,като с едностранни действия е превърнал упражняването на фактическата власт от държание във владение.Съдът е приел,че твърдението на ответника М. Я.,че от 1963г. владее имота като собственик не се потвърждава от доказателствата по делото,от които е установено че владението е започнало като съсобствено,като не приема действия на своене на имота,тъй като през 1999г. другите съсобственици-наследници на Б. Я.,са декларирали своята идеална част от имота,като наследство от общия им наследодател,както и при анализа на гласните доказателства по делото и тяхната оценка,съдът е стигнал до извода,че не се установяват владелчески действия от страна на ответника М. Я.,напротив демонстрираните такива са в рамките на управлението на съсобствения имот,поради което не е последвало обръщане държането на частите на съсобствениците от страна на ответника във владение за самия него и това да е несъмнено по отношение на останалите съсобственици-ищците по делото.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът заявява,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно предвиденото в член 280,ал.1,т.1,т.2 и т. 3 ГПК.
В точка първа от изложението си касаторът твърди,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуални въпроси относно редовността на исковата молба,с която съдът е бил сезиран,като цитирам:
„допустимо ли е въззивният съд в решението си да се произнася по незаявено фактическо твърдение с исковата молба,че съвладението като общо владение между наследодателя на ищците /Б. Я. Я./ и ответника/М. Б. Я./ е осъществявано чрез периодични посещения върху имота от наследодателя на ищците.”,в противоречие с посочената от касатора задължителна практика на ВКС.
Така както е формулиран въпроса относно редовността на исковата молба,същият е неотносим към решаващите мотиви в тази връзка на обжалваното въззивно решение.По отношение на частта от въпроса,цитирана по-горе, касаторът я свързва с изводи на съда за характера на упражняваното владение и приетите от съда изводи,което е въпрос по същество,в зависимост от установеното с доказателствата по делото,което няма отношение към редовността на заявената от ищците претенция.
В точка втора от изложението се посочва/цитирам/:
„По въпроса за начина,по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите,за необходимостта да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията на двете групи свидетели,да се посочи защо се дава вяра на едни свидетели,а на други не.”,като се посочва задължителна съдебна практика на ВКС относно задълженията на съда за обсъждане на показанията на свидетелите,както и необходимостта от тяхната преценка и аргументи за въприемането на част от тях,респ. неприемането им.
Касационният съд намира,че с обжалваното въззивно решение,съдът се е произнесъл в съответствие с тази задължителна практика на ВКС,като е обсъдил всички свидетелски показания,преценил ги е във връзка с тяхната непосредственост и обективност,както и с оглед останалите доказателства по делото,като е направил своите изводи.Доводите на касатора,в подкрепа на това основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се отнасят до изводите на въззивния съд за тези показания,а именно,че те се неправилни,тъй като относно показанията за посочените в изложението свидетели,съдът бил придал „съществено значение”на последните,което по своята същност визира касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
В точка трета от изложението си касаторът,твърди че мотивите на въззивното решение са противоречиви,не са обсъдени в същите писмени доказателства,а именно значението за договор за продажба на процесния имот от 1936г.,като се излагат конкретни оплаквания във връзка с приетото за установено според изложеното с тези мотиви,което отново е свързано с касационни оплаквания по член 281,т.3 ГПК.
В точка четири от изложението си,касаторът посочва, че съдът се е произнесъл /цитирам/:
„ По правния въпрос за елементите на придобивната давност при приетото от БлОС съвладение и доказателствените средства за установяването му.”,в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС
Така формулираният въпрос е неотносим към решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,тъй като в същото е прието,че всеки от съсобствениците е владял своята част от имота си и е останало недоказано,че М. Я. е придобил правата на другия съсобственик на имота,чрез упражняване на едностранни действия,с които е превърнал упражняването на фактическата власт от държане във владение за тази част от съсобствения имот.
С оглед изложеното касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78,ал.3 ГПК ,на ответниците по касационната жалба М. И. В. и Д. Б. Я.,следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 лева,по 500 лева за всяка от тях,съгласно приложените с отговора на жалбата доказателства-два броя договори за правна защита и съдействие
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3141/14.07.2015г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по гр.д.№834/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. Б. Я. да заплати на М. И. В. сумата от 500 лева/петстотин лева/ и на Д. Б. Я. сумата от 500 лева/петстотин лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: