О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
Гр.София, 25.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 1834 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ц. К. срещу Решение № 404/ 01.11.2012 г. по в.гр.д.№ 900/12 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено Решение № 555/ 10.05.2012 г. по гр.д.№ 2983/11 г. на Великотърновския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора обективно кумулативно съединени искове, както следва: против П. Г. С., С. П. Н., И. С. К. и С. К. С.- иск с правна квалификация чл.19, ал.1 ЗН, за установяване недействителността на нотариално завещание на Д. С. М., извършено с Нот.акт № */ 25.07.2001 г., том ІV, рег.№ 5969, нот.дело № */01 г. на нотариус Д. Д. с рег.№ 145 по регистъра на Нотариалната камара; против П. Г. С. и С. П. Н.- иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, за установяване правото на собственост на ищцата върху недвижим имот, представляващ УПИ * в кв.42 по плана на [населено място], заедно с построените в него жилищна сграда, склад и навес; против И. С. К. и С. К. С.- иск с правна квалификация чл.108 ЗС, за признаване правото на собственост на ищцата и осъждане на ответниците да й предадат владението на описания имот. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните писледици.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение са два въпроса, които, уточнени и конкретизирани съобразно постановките на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, имат следната формулировка:
– Действителен ли е завет на определена вещ, ако при откриване на наследството същата не се намира в патримониума на завещателя.
– При уважаване на иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, когато съдебното решение е влязло в сила след смъртта на предявилия иска прехвърлител по договора, в чий патримониум се връща правото на собственост върху имота- в този на наследниците му на закон или на тези по завещание.
В изложението липсват надлежни твърдения за начина, по който въззивният съд се е произнесъл по посочените въпроси, с оглед извършване на преценка за наличие на някое от предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационното обжалване. Може да се приеме, че по отношение на въпросите се твърди хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предвид предмета на приложените съдебни решения на ВС, постановени при действието на ГПК от 1952 г./отм./. Представено е Решение № 1690/ 07.08.1956 г. по гр.д.№ 4602/56 г. на ІV г.о., според което по смисъла на чл.19 ЗН е без значение дали предмет на завета е движима или недвижима вещ- за да е недействително завещателното разпореждане, достатъчно е същата е конкретно определена и при откриване на наследството да не е собственост на завещателя, при което е ирелевантно по чия вина завещателят е престанал да е собственик на вещта. Приложено е също така Решение № 216/ 06.05.1996 г. по гр.д.№ 63/96 г. на І г.о., според което в хипотезата на отчужден недвижим имот, завещан преди откриване на наследството, при последващото му реституиране на основание ЗВСОНИ собствеността се възстановява в полза на наследниците по закон, а не на тези по завещание.
В депозиран по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор ответницата С. П. Н. възразява срещу допускането на касационната жалба до разглеждане, като твърди, че не са налице предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за това. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че твърдяните от касатора основания за допускане на касацията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК не са налице, доколкото нито един от формумираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не е от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение съобразно указанията, обективирани в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Исковите претенции, по които е образувано производството, са предявени от ищцата в качеството й на приобретател по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 10.11.2000 г. с Д. С. М., като по силата на този договор в нейна полза е прехвърлена собствеността върху процесния недвижим имот в [населено място]. Заявява, че на 19.01.2001 г. прехвърлителят е предявил срещу нея иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора, като е починал в хода на процеса и на негово място като ищци са конституирани правоприемниците му в лицето на ответниците П. С. и С. Н., в чиято полза М. е оставил универсално нотариално завещание от 25.07.2001 г. С влязло в сила съдебно решение на Великотърновския окръжен съд по гр.д.№ 474/03 г. алеаторният договор е бил развален. Ищцата поддържа, че завещанието в полза на първите двама ответници е недействително по смисъла на чл.19, ал.1 ЗН, тъй като завещателят в действителност е заявил воля да се разпореди за след смъртта си не с цялото свое имущество, а само с процесния имот, който при откриване на наследството не е бил негова собственост, тъй като договорът, по силата на който имотът е бил прехвърлен в полза на ищцата, все още не е бил развален. Поддържа, че имотът е останал нейна собственост, тъй като в производството по чл.87, ал.3 ЗЗД на мястото на починалия ищец е следвало да се конституират наследниците му по закон, а не тези по завещание, с оглед на което извършеното през 2010 г. разпореждане чрез договор за покупко-продажба, с който ответниците П. С. и С. Н. са прехвърлили имоти в полза на ответниците И. К. и С. С., не й е противопоставимо. Моли да се признае недействителността на извършеното в полза на първите двама ответници завещание и претендираното от нея право на собственост върху процесния имот да бъде установено по отношение на ответниците, като на основание чл.108 ЗС последните двама бъдат осъдени да й предадат владението на имота.
За да отхвърли така предявените искове, въззивният съд е изложил мотиви, според които нотариалното завещание на Д. М. не е завет по смисъла на чл.19, ал.1 ЗН, а е универсално, доколкото в предвидената от закона форма завещателят е заявил воля за разпореждане за след своята смърт с цялото си имущество, а не с определена вещ или имот. Исковите претенции за собственост са отхвърлени предвид формирания извод, че с развалянето на алеаторния договор, по който ищцата е имала качеството на приобретател, на основание чл.88, ал.1 ЗЗД процесният имот се е върнал в патримониума на правоприемниците на прехвърлителя, като в последващия период не се установява, а и липсват твърдения ищцата да го е придобила по силата на някой от предвидените за това способи по чл.77, ал.1 ЗС. При така формираните решаващи правни изводи, поставени в основата на въззивното решение, формулираните от касатора правни въпроси са без значение за неговата правилност. Доколкото въззивната инстанция е приела, че по естеството си съставеното от Д. М. завещателно разпореждане е универсално по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН, тъй като в предвидената от чл.24 ЗН нотариална форма завещателят е извършил ясно и недвусмислено волеизявление за разпореждане след своята смърт с цялото си имущество в полза на първите двама ответници, без всякакво значение за валидността на завещанието е преценката, дали при откриване на наследството завещателят е бил собственик на процесния имот или на каквото и да е друго определено имущество. Правилно съдът е възприел, че при наличие на завещание по чл.16, ал.1 ЗН ефектът на развалянето на алеаторния договор е настъпил в правната сфера на универсалните правоприемници по завещание, които са встъпили във всички имуществени права на наследодателя, а не в полза на наследниците по закон. Цитираната от касатора съдебна практика е изцяло неотносима към конкретния случай, доколкото се отнася до хипотезата на възстановяване на собственост върху одържавен имот, реституиран по силата на ЗВСОНИ след смъртта на отчуждения собственик, при което намира приложение разпоредбата на чл.90а ЗН, предвиждаща, че съставеното след одържавяването завещание няма действие за този имот. Независимо от изложеното, следва да се посочи, че за ищцата поначало липсва интерес да се позовава на липса на реституция по чл.88, ал.1 ЗЗД в полза на наследниците по завещание, доколкото връщането на процесния имот в патримониума на наследниците по закон по никакъв начин не обосновава собствените й претенции върху имота, а съгласно чл.26, ал.2 ГПК предявяване от свое име на чужди права пред съд по принцип е недопустимо.
Предвид горепосочените съображения, поддържаните от касатора основания за допускане на касацията не са налице, поради което касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане.
С оглед изхода на производството, в полза на ответницата С. П. Н. следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, а именно сумата 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 404/ 01.11.2012 г. по в.гр.д.№ 900/12 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационната жалба на И. Ц. К..
ОСЪЖДА И. Ц. К. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на С. П. Н. направените в касационното производство разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: