О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр. София, 26.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 964/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] срещу въззивно решение от 14.11.13г., постановено по гр.д.№ 5789/13г. на Софийския градски съд, ІІ-б състав с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е обезсилил решение от 14.11.12г. по гр.д. № 28720/11г. на Софийския районен съд, 39 с-в, с което Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” е осъдена да заплати на основание чл.31, ал.2 ЗС на С. Х. Д. сумата 17 600 лв., представляваща обезщетение за ползване на съсобствен имот за периода 04.07.06г. до 04.07.11г., ведно със законната лихва, считано от 04.07.11г. като постановено по непредявен иск и е върнал делото на друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск по чл.59 ЗЗД.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с исковата молба е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, тъй като са наведени твърдения, че ответникът ползва изцяло недвижим имот – апартамент № 12, находащ се в [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, от който ищцата и нейната дъщеря притежават общо ? ид.част, а останалата ? ид.част е собственост на държавата, въпреки че решение на МС № 161 от 30.01.97г. му е предоставена за стопанисване и управление само собствената на държавата ? ид.част. С оглед на това е прието, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск – по чл.31, ал.2 ЗС, вместо по чл.59 ЗЗД и че в случая не е налице само неправилна квалификация на предявената претенция при посочване на законовата разпоредба, а за разглеждане на съвършено различен иск, при който съдът е разглеждал въпросите за съществуването на съсобственост между страните и наличието на покани от страна на ищцата, които са правно ирелевантни за иска по чл.59 ЗЗД, но обуславят основателността на иска по чл.31, ал.2 ЗС.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата С. Д. счита, че касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решение, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая касаторът не е посочил конкретен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, нито е изложил някакви доводи за наличието на посочените в т.4 на посоченото тълкувателно решение допълнителни предпоставки /същите в случая не са и налице/, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 14.11.13г., постановено по гр.д.№ 5789/13г. на Софийския градски съд, ІІ-б състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: