О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр. София, 26.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев ч.гр.д. № 1031 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Т. П. против определение № 23506 от 29.10.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 6413 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, Т.О., VI-10 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на определение № 12167 от 30.05.2018 г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради което моли да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.
Ответникът по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допустимостта на частната жалба приема следното:
Производството по делото е образувано по искове на К. Т. П. срещу „Топлофикация-София“ ЕАД за установяване недължимостта на сумата 1015,23 лв. за изразходвана топлоенергия, както и сумата 641,92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата. Софийският районен съд е уважил исковете и е оставил без уважение молбата на ответното дружество за изменение на решението относно разноските. Софийският градски съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд относно разноските и с обжалваното пред настоящата инстанция определение е оставил без уважение искането на К. Т. за присъждане на разноски. Това определение по чл.248 от ГПК няма самостоятелно битие и представлява неразделна част от определението на Софийския градски съд, с което този съд се е произнесъл по частната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД. Затова разпоредбата на чл.248, ал.3, изречение 2 от ГПК предвижда, че то подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението. В случая цената на исковете е под 5 000 лв., поради което въззивното решение би било необжалваемо, следователно е необжалваемо и определението по чл.248 от ГПК. Този извод съответства както на изричната процесуална норма на чл.248, ал.3, изречение второ от ГПК, така и на преобладаващата практика на ВКС, която настоящият състав споделя. Тази практика се съдържа в определения № 427 от 10.7.2014 г. по гр. д. № 3944/2014 г. на Първо Г.О., № 529 от 13.08.2013 г. по ч. гр. д. № 2859/2012 г. на Второ Г.О., № 563 от 14.10.2014 г. по ч. гр. д. № 5431/2014 г. на Първо Г.О., №679 от 10.12.2014 г. по ч. гр. д. № 6772/2014 г. на Първо Г.О., № 19 от 11.1.2012 г. по т. д. № 862/2011 г. на Второ Т.О., № 2 от 3.1.2013 г. по ч. гр. д. № 568/2012 г. на Второ Г.О., № 361 от 1.8.2011 г. по ч. гр. д. № 305/2011 г. на Второ Г.О., № 152 от 1.6.2016 г. по гр. д. № 1896/2016 г. на Първо Г.О., № 526 от 27.7.2015 г. по гр. д. № 3632/2015 г., № 587 от 17.12.2018 г. по ч.гр. д. №4532 по описа за 2018 г. на Четвърто Г.О. и много други. Обратното становище противоречи на изричната процесуална норма и би довело до абсурдния процесуален резултат страната да разполага с по-широка възможност за обжалване по въпросите относно разноските по делото, в сравнение с разглеждането на самия материалноправен спор по същото дело.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че частната жалба е насочена срещу необжалваемо определение, поради което е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на К. Т. П. против определение № 23506 от 29.10.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 6413 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, Т.О., VI-10 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на определение №12167 от 30.05.2018 г. по същото дело в частта за разноските.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 1031 по описа за 2019 г. на Трето Г.О. на ВКС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: