4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 28.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 6185 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № І-105 от 15.07.2013 година по гр.д. № 1173/2013 година на Бургаски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 т.2 и т.3 КТ, предявени от Н. Г. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е работел в ответното дружество по трудов договор на длъжност „автобояджия” до 28.08.2012 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Прието е, че изискването по чл. 193, ал.1 КТ за приемане на писмени обяснения от работника е изпълнено – преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изискал и приел обясненията на работника относно допуснато нарушение по чл. 187, т. 9 КТ. Прието е, че заповедта за уволнение е мотивирана в достатъчна степен в изпълнение на чл. 195, ал.1 КТ, както и че визираното в нея нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в увреждане на имущество на работодателя е установено. Изводът, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в разпиляване на материали, бои и консумативи е формиран въз основа на представените по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на приета по делото икономическа експертиза. Прието е, че за периода от 01.03.2011 г. до 31.07.2012 г. ищецът е допуснал липса на поверени му материални ценности на значителна стойност; че в изпълнение на работата му като автобояджия е получавал материали, за които в отчетния период е констатиран сериозен преразход, поради което е била извършена вътрешна инвентаризация, установила липса на бои и други поверени му стоково-материални ценности. Прието е, че за второто дисциплинарно нарушение, визирано в заповедта за уволнение, работодателят не е поискал обясненията на работника, т.е. наказанието за това нарушение е наложено в нарушение на чл. 193, ал.1 КТ, но допуснатото нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т.9 КТ (разпиляване имущество на работодателя) е достатъчно сериозно, за да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Искът за отмяна на уволнението е отхвърлен като неоснователен, а с оглед обусловеният им характер са отхвърлени като неоснователни и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против решението на Бургаски окръжен съд, постъпила от Н. Г. Д. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата по въпросите: законно ли е наложено дисциплинарно наказание, когато работодателят не е поискал обяснения от работника за всички нарушения, посочени в заповедта за уволнение; мотивирана ли е заповедта за уволнение, когато не е посочено времето на извършване на нарушението; документално обоснована ли е инвентаризация, когато при извършването и не са изпълнени всички изисквания по Закона за счетоводството и материалноотговорно ли е лице, което не е приемало и не са му заприходявани складови наличности. Изложени са доводи, че повдигнатите въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Приложени са решение № 204 от 17.04.2003 г. по гр.д. № 2941/2001 г. на ІІ г.о. ВКС и решение от 01.11.2005 г. на Ямболски окръжен съд по гр.д. № 449/2005 г., в които е прието, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят следва да приеме обясненията на работника, заповедта за уволнение следва да е мотивирана, а увреждането на имуществото на работодателя предпоставя неблагоприятен за него имуществен резултат; решение от 23.03.2010 г. на Сливенски окръжен съд по гр.д. № 668/2009 г., съгласно което уволнението е незаконно, когато заповедта за уволнение не съдържа всички установени в закона реквизити; решение № 114 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 300/2008 г. на Бургаски апелативен съд, съгласно което работникът отговаря имуществено за липси, когато му е възложено да събира, съхранява, разходва и отчита парични или материални ценности; решение от 30.11.2009 г. по гр.д. № 2173/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, съгласно което ограничената имуществено отговорност на работника се реализира по реда на чл. 207 КТ и решение от 12.02.2012 г. по гр.д. № 5085/2012 г. на Бургаски районен съд, в което съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ.
Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд.
Въпросът законно ли е наложено дисциплинарно наказание, когато работодателят не е поискал обяснения от работника за всички нарушения, посочени в заповедта за уволнение е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно установената съдебна практика, обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение не дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието, наложено за нарушенията, за които са поискани обяснения – в този смисъл решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. ІV г.о. ВКС и решение № 313 от 19.10.2012 г. по гр.д. № 42/2012 г. ІІІ г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът кога е нарушено изискването за посочване в заповедта за уволнение на време на извършване на дисциплинарното нарушение: когато нарушенията са осъществявани многократно в рамките на определен период, спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения. Съгласно установената съдебна практика, заповедта за уволнение е мотивирана и когато в нея има изрично позоваване на друг документ като доклад, докладна записка, рапорт и пр., който съдържа посочване на периода, в който са допуснати нарушенията и този документ е бил доведен до знанието на работника – решение № 379 по гр.д. № 410 за 2009 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 460 по гр.д. № 465 за 2009 г. на ІІІ г.о. ВКС, решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. ІV г.о.; решение № 396 от 08.12.2011 г. по гр.д. № 197/2011 г. ІІІ г.о. и решение № 849 от 12.01.2011 г. по гр.д. № 40/2010 г. ІV г.о. постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съобразно така установената практика, в решението е прието, че заповедта за уволнение отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като препраща към докладна записка от 07.08.2012 г., в която е посочен периодът, в който е осъществено дисциплинарното нарушение, което с оглед характера на изпълняваната работа не може да бъде установено по дни и часове на извършване.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване и въпросите документално обоснована ли е инвентаризация, когато при извършването и не са изпълнени всички изисквания по Закона за счетоводството и материалноотговорно ли е лице, което не е приемало и не са му заприходявани складови наличности. Въпросът дали при извършване на вътрешна инвентаризация на работодателя са съставени всички документи по Закона за счетоводството не е обуславящ изхода на делото – доказаната липса на бои и материали е достатъчно основание за налагане на дисциплинарно наказание и без по делото да са представени всички документи, съпътстващи констатацията на комисията, извършила проверката. В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпроса относно отговорността на работника, комуто е възложено съхраняване и отчитане на материални ценности – съдът е обсъждал и ценил доказателствата за фактически осъществявана от работника отчетническа дейност, в т.ч. поверявано ли му е имущество, което е следвало да влага в работата и да отчита пред работодателя, в който смисъл решение № 60 от 14.02.2010 г. по гр.д. № 324/2009 г. ІІІ г.о. ВКС, 1 от 31.01.2011 г. по гр.д. № 158/2010 г. ІІІ г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-105 от 15.07.2013 година по гр.д. № 1173/2013 година на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: