2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 28.04.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: В. Илиева
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева ч.гр.дело № 1044 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. Н. против определение № 120/14.02.2020 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.№ 416/2020 г.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационна жалба в частта й срещу решението на Софийски градски съд от 24.10.2019 г. по в. гр. д. № 15313/2018 г., с което е потвърдено решение от 10.04.2018 г. по гр.д. № 30983/2016 г. на СРС за отхвърляне на предявените от В. С. Н. срещу Институт по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ искове с правни основания чл.296, ал.1 КТ за сумата от 375 лв.-обезщетение за полагащи се пари за дрехи за периода 17.06.2010 г.-05.12.2011 г.; чл.128, т.2 КТ вр. чл.11, ал.1, т.1 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за заплащане на допълнително възнаграждение за образователна и научна степен „доктор“ в размер на 40,00 лв. на месец за периода 18.12.2010 г.-05.03.2012 г.; чл.220, ал.1 КТ вр. чл.59 К. на МО в размер на 3 593,64 лв.-обезщетение за неспазен срок на предизвестие и чл. 224, ал.1 КТ в размер на 3 696,32 лв.-обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 17.06.2010 г.-05.03.2012 г.
Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно с доводи, че всеки гражданин има право да получи и че не е налице основание, касационната жалба да не бъде разгледана в тази й част.
Ответникът по жалбата – Институт по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ оспорва същата, като поддържа, че определението е правилно и е постановено при спазване на разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че в една част касационната жалба е насочена срещу въззивното решение по искове за парични вземания за възнаграждения и обезщетения, като всеки един от исковете е с цена са под 5 000 лв., т.е. в тази й част касационната жалба е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК и като такава е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Правилно и в съответствие с изискванията на закона, съдът е приел, че в тази част касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска под 5 000 лв.. Съгласно чл.68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а съгласно чл. 69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска за парично вземане е търсената сума. В част от обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по различни искове, всеки с цена под 5 000 лв., поради което постановеното решение по тези искове не подлежи на касационно обжалване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 120/14.02.2020 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д.№ 416/2020 г. в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба на В. С. Н., с вх. № 152534/10.12.2019 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: