ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 132
София, 29.01.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 834 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на А. Д. О. от [населено място], област Р., срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд /Р./ от 15.ІІІ.2012г. по в.гр.д. № 203/2012г.
Ответникът по касационната жалба С. А. А. от [населено място] не е дал отговор си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Р. е потвърдил решението на Русенския РС от 19.ХІІ.2011г. по гр.д. № 8221/2011г., с което е признато за установено по отношение на А. Д.О., че дължи на С. А..А. 10600лв. по договор за заем от 22.Х.2010г., ведно със законната лихва, считано от 08.ІV.2011г., за което е издадена заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 3320/2011г. на Р., и в тежест на ответника са присъдени разноски.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че по делото е представен договор за заем между страните за процесната сума с нотариална заверка на подписите, с който ответникът се задължил да върне на ищеца сумата в срок до 22.ІІІ.2011г. Съдът е оценил като неоснователно възражението на ответника, че не е налице реално предаване на сумата по договора, тъй като страните изрично са посочили в договора, че сумата се предава в брой на заемополучателя в деня на сключването му, като при включването на такава клауза не е необходимо подписването на допълнителен документ като приемо-предавателен протокол или разписка, удостоверяващи получаването. Безспорно установено е от доказателствата, че ищецът е предоставил процесната сума на ответника. Като несъстоятелни са оценени и възраженията за недопускане на разпит на свидетел предвид чл.164 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на А. Д.О. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, представено след дадено му от въззивния съд указание, „относно кой материален закон и процесуален въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво в съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото се сочи ТР № 1/19.ІІ.2010г. на ОСГТК”. Изложени са съображения, че между страните е сключен договор за заем за послужване, че той е безвъзмезден, реален – необходимо е реалното предаване на заетата вещ, за да се счита сключен, което не било доказано от ищеца, не формален, едностранен – защото възниква задължение само за заемателя; че съдът неправилно констатирал, че са несъстоятелни възраженията за недопускане до разпит на свидетел, защото искането в тази насока е било не за за доказване на сключения договор за потребление, а на обстоятелството, довело до неплащане на сумата от сключения договор за потребление съгласно чл.165 ал.2 ГПК, въпреки че доксазателствената тежест за предаване на сумата /чрез разписка или декларация/ е в тежест на ищеца, с което са нарушени процесуалните права на касатора; че решението е необосновано и немотивирано, без посочване в него кои противоречиви разноречиви доказателства е възприел и кои отхвърлил и защо приема едните и отхвърля другите, което се явявало в противоречие с ПП 1/1953г.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Изложението на касатора не е съобразено с посочените изисквания. Релевираните в него съображения обективират личната преценка на касатора за вида на сключения между него и ищеца договор, за характеристиките на този договор и необходимите предпоставки, за да се счита той сключен, както и личната преценка по приложението на разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 и чл.165 ал.2 ГПК. Тези съображения представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, т.е. основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които, обаче, подлежат на касационна проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането. А по единствено поставеният в изложението процесуалноправен въпрос /за непосочване в мотивите кои противоречиви доказателства са приети и кои не/ въззивният съд не се е произнесъл, тъй като изводи за наличие на противоречиви доказателства в атакуваното решение не се съдържат и това е така, защото оплаквания в тази насока не са предявени с въззивната жалба на О. – по силата на чл.269 изр.2 ГПК въззивният съд е ограничен при произнасянето си само по посоченото в жалбата.
При това положение и тъй като, както вече бе посочено, касационният съд няма правомощие да извлече служебно правните въпроси, обусловили решаващите изводи на въззивния съд, не е налице основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставка, касационно обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, ГК, № 141 от 15.ІІІ.2012г. по гр.д. № 203/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: