3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№132
гр. София, 29 октомври 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Е. К.
ЧЛЕНОВЕ : К. МАРКОВА
Ц. ПАШКУНОВА
при участие на прокурора К. КОЛОВА
изслуша докладваното от съдията К. МАРКОВА
НЧД № 656/ 2010г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 43, т. 3 НПК.
С определение № 526 от 7. 10. 2010г., постановено по АД № 849/ 2010г., Административният съд- гр. П. е прекратил производството по делото и го е изпратил на ВКС на РБ за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Делото му е било изпратено от РС- гр. К. за промяна на местната подсъдност, на цитираното основание. Със своя съдебен акт П. на районния съд, позовавайки се на отводите на действащите съдии, е адресирал искането си до Административен съд- гр. П., с аргумент, че същият се явява касационна инстанция в производството по обжалване на наказателните постановления, съгласно ЗАНН, въз основа на което прави извод за неговата компетентност да се произнесе по въпроса.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното:
Искането за промяна на подсъдността се основава на нормата на чл. 43, т. 3 НПК, съгласно която, в хипотезата на невъзможност за компетентния по правилата на местната подсъдност съд да образува състав, ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд.
От данните по делото става ясно, че двамата действащи съдии от наличния щатен състав на Районен съд- гр. К. са се отвели от разглеждането на делото, единият- на основание чл. 29, ал. 1, б. „а” НПК, вторият- по чл. 29, ал. 2 НПК, мотивирайки се, че приятелските му и колегиални отношения с председателя на съда, постановил отмененото съдебно решение (предпоставило основанието за отвод по чл. 29, ал. 1, б. „а” НПК), правят логични предположенията за предубеденост при новото разглеждане на делото.
Независимо, че в настоящото производство ВКС не разполага с правомощието да се произнася по основателността на направените отводи (по- конкретно този, мотивиран с чл. 29, ал. 2 НПК), резултатът е, че РС- гр. К. не може да образува състав, който да разгледа и се произнесе по делото. Това налага ВКС да упражни правомощията си, като постанови изпращането му на друг, еднакъв по степен съд, а именно- на Районен съд- гр. Бяла Слатина. Освен това, следва изрично да се акцентира, че неправилно РС- гр. К. е адресирал искането си по чл. 43, т. 3 НПК до Административен съд- гр. П., излагайки мотиви, че същият е компетентен да се произнася като касационна инстанция в производството по обжалване на наказателните постановления, съобразно правилата на ЗАНН. Въпросът за промяната на местната подсъдност не е изрично уреден в ЗАНН, поради което съгласно чл. 84 от същия закон, субсидиарно приложение намират нормите на НПК. Правомощията по чл. 43, т. 3 НПК, са предоставени от действащия процесуален закон единствено на ВКС, поради което и АС- гр. П. правилно се е десезирал, прекратил е производството, и е изпратил делото на компетентния съд.
Предвид горните обстоятелства, обезпечаването на обективен процес и съобразявайки разстоянието между двете населени места, наред със съществуващите транспортни връзки, касационната инстанция определи Районен съд- гр. Бяла Слатина.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА НАХД № 146/ 2010г., по описа на Районен съд- гр. К., за разглеждане на Районен съд- гр. Бяла Слатина.
Препис от определението да се изпрати на Председателя на Районен съд- гр. К. и Административен съд- гр. П., за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: