О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 03.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ : Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 2532/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма]– [населено място] от 19.05.2015г. против решение №156 от 19.03.2015г., постановено по в.гр.д. №967/2014г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, както и по касационната жалба на [фирма] от 26.06.2015г. против решение №314/29.05.2015г., постановено по същото дело, с което е допълнено решение №156 от 19.03.2015г.
В касационната жалба от 19.05.2015г. се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Сочи се, че въззивният състав не е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните в тяхната съвкупност, поради което е стигнал до необоснования извод, че „надлежното опаковане на товара, изключва възможността за наличието на липси”. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон /Конвенцията C. и ТЗ/, приемайки че [фирма] е следвало да установи липсата на част от товара съвместно с превозвача. Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Пазарджик, респ. постановяване на решение по същество от касационния състав, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следния процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е съдът да обсъди всички наведени от страните възражения, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка?”, за който въпрос твърди, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в цитирани в изложението решения на ВКС. Поставен е и следния материално правен въпрос: ”По какъв начин се констатират липсите и повредите в товара, съобразно чл.30 от конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки?”, за който въпрос се сочи, че е решаван противоречиво от съдилищата.
В касационната жалба от 26.06.2015г. се твърди, че неправилно и недопустимо въззивният състав е допълнил въззивното решение, присъждайки законната лихва, който пропуск е допуснат от първоинстанционния съд. Сочи се, че при постановяване на допълнителното решение съдът не е обсъдил съображенията на ответника в отговора по чл.250 ал.2 ГПК, поради което в изложението по чл.284 ал3 т.1 ГПК се поставя следния процесуалноправен въпрос, за който се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касация: „Длъжен ли е съдът да обсъди и да се произнесе по релевираните от ответната страна в отговора по чл.250 ал.2 ГПК възражения?”.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не са депозирани писмени отговори на касационните жалби от [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащи на касационно обжалване основно и допълнително въззивни решения.
С исковата молба ищецът [фирма] е предявил пет обективно съединени иска за обща претендирана сума от 11 967.54 лв., представляваща незаплатени в пълен размер превозни възнаграждения от товародателя [фирма] за извършените от ищеца международни превози, удостоверени с пет товарителници C. и фактурирани с 5 отделни фактури: фактура №1375/9.03.2012г. за 3 360 лв. с ДДС, фактура №1376/9.03.2012г. за 1 680 лв. с ДДС, фактура №1381/15.03.2012г. за 1 680 лв. с ДДС,, фактура №1382/28.03.2012г. за 6 270 лв. с ДДС и фактура №1386/4.04.2012г. за 5 040 лв. с ДДС. С оглед разпоредбата на чл.50 ал.1 от Закона за автомобилните превози и разпоредбата на чл.4 от Конвенцията C., според които „договорът за превоз се установява с товарителница” следва извода, че исковата претенция се основава на частично незаплатени възнаграждения по пет отделни договора за превоз, всеки един на стойност под 10 000 лв., видно от сумите, посочени в представените пет фактури.
Договорът за превоз е търговска сделка по см. на чл.286 ТЗ. Следователно в случая ВКС е сезиран с касационни жалби срещу въззивно решение и допълнително решение по чл.250 ал.3 ГПК по спор за парични вземания с цена на всеки един от обективно съединените искове по-малка от 10 000 лв. Съобразно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК / в редакцията преди измененията на ГПК от 3.07.2015г./ производството по тези дела е двуинстанционно. Неправилното посочване в диспозитивите на въззивните решения, че същите подлежат на касационно обжалване не създава висящност на спора.
По делото не е представен рамков договор, респ. друг вид договор, от който да може да се направи извод, че страните са уговорили общо възнаграждение в размер на 18 488 лв. за превоз на точно определено количество медна скрап. В тази връзка твърдението в исковата молба за договор за уговорено навло в размер на 1 400 лв. без ДДС на курс, отразява съществуващите търговски отношения между страните, на базата на които са осъществени съответните превози, но не и наличието на единен договор с периодично изпълнение. Предварителното уговарянето на навлото за бъдещи превози на стока от Гърция до България по заявка на товародателя сочи на преддоговорни отношения между страните, но не поражда договорни отношения, включително и по договор за периодично изпълнение. В тази връзка на осн. чл.50 ал.1 З. и чл.4 от Конвенцията C. и с оглед практиката на ВКС /определение №356/22.10.2014г. по т.д.№303/2014г. на ВКС, ТК, І т.о и др/ следва да се приеме, че всяка една от представените пет товарителници материализира отделен договор, което обуславя обективното съединяване на исковете.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] от 19.05.2015г. против решение №156 от 19.03.2015г., постановено по в.гр.д. №967/2014г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, както касационната жалба на [фирма] от 26.06.2015г. против решение №314/29.05.2015г., постановено по същото дело, с което е допълнено решение №156 от 19.03.2015г.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :