2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 31.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 93/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. К. от[населено място] чрез адв. Д. Г. от Врачанската адв.колегия срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд от 12.Х.2009 г. по в.гр.д.№ 512/2009 г. № 616, с което е потвърдено решението на Врачанския районен съд от 20.V.2009 г., постановено по гр.д.№ 2198/2008 г. за присъждане на 14 000 лв обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на И. П. П. от[населено място] със законните последици и отхвърляне на претенцията в останалата част до предявения размер 20 000 лв. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от ищеца И. П. П., в който се поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК. Евентуално ответникът по касация поддържа, че жалбата е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Ищецът И. П. е претърпял травма като пешеходец при извършено от касатора К. К. пътнотранспортно произшествие на 27.VІ.2007 г. като шофьор на лек автомобил на пешеходна пътека, за което срещу последния е реализирана адм.наказателна отговорност по чл. 78а от НК по приложеното н.а.х.д.№ 825/2008 г. на Врачанския районен съд. Причинените на ищеца П. вреди са контузия на ляво коляно, изразяваща се в счупване на външния кондил на ляв голям пищял и частично разкъсване на външен и вътрешен менискус на лява колянна става. Посочените травми се намират в пряка причинна връзка и в резултат на ПТП, а от тях след травмата и до момента на изслушване на медицинската експертиза на д-р К. през месец V.2009 г. т.е. две години след увреждането, пострадалият търпи болки и страдания, при неблагоприятна прогноза с постепенно влошаване на двигателния дефицит поради износване на ставния хрущял. При така описаните увреждания, с оглед и на продължителността на търпените болки и страдания, както и прогнозата, съдът е определил обезщетение в размер на 14000 лв. в съответствие с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Изследвано е наличието на всички законни предпоставки на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на касатора като причинител на ПТП. По този въпрос страните не са спорили, а единствено относно размера на обезщетението. Въззивният съд е оставил в сила обжалвания пред него от двете страни по делото съдебен акт на първата инстанция.
Касационната жалба на ответника по делото К. К. съдържа оплаквания за неправилност. Липсват формулирани конкретни въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК. В нея се поддържа, че обезщетението е завишено. Приложено е Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС на РБ, но не се сочи конкретно в каква връзка жалбоподателят счита, че постановеното решение не съответства на задължителната съдебна практика. В изложението към касационната жалба се преповтаря изцяло съдържанието на самата жалба.
Доколкото поставеният в жалбата въпрос касае размера на обезщетението, може да се приеме, че материалноправният въпрос по чл. 280 ал.1 от ГПК е относно критерия по чл. 52 от ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди. Този въпрос обуславя крайното решение, но не е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика. По начало съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да се представят решения, при които за аналогични случаи са присъдени различни несъразмерно по-ниски обезщетения за неимуществени вреди, което не е направено от касатора. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно и следва да бъде отклонено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 616 от 12.Х.2009 г. постановено от Врачанския окръжен съд по гражданско дело № 512/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: