О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 04.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 2120 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. М. Д. и М. Д. Д. от [населено място] срещу определение № 380 от 07.11.2017 г. по ч. гр. д. № 349/2017 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната на жалба на жалбоподателите срещу определение № 1444 от 23.08.2017 г. по гр. д. № 1040/2012 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е оставено без уважение искането им за спиране на производството по делото и е оставена без уважение частната им жалба срещу същото определение в частта му, с която е отхвърлено искането им за освобождаване от внасяне на държавна такса, поради липса на достатъчно средства.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на въззивното определение и искат то да бъде отменено.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника по жалбата.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
За да остави без разглеждане подадената срещу определението на първоинстанционния съд частна жалба в частта му, с която е оставено без уважение искането им за спиране на производството по делото, съдът е приел, че същата е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично предвидени в закона и доколкото определението на първоинстанционния съд по чл. 229 ГПК, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за спиране на производството по делото, не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито е от категорията определения, за които изрично в закона е предвидена възможност за обжалване, то не подлежи на инстанционен контрол.
За да потвърди първоинстанционното определение № 1444 от 23.08.2017 г. по гр. д. № 1040/2012 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлено искането на жалбоподателите за освобождаване от внасяне на държавна такса, поради липса на достатъчно средства, въззивният съд е приел, че те са в състояние да заплатят определената държавна такса по делото в размер на 972, 16 лв. и молбата им по чл. 83, ал. 2 ГПК е неоснователна, тъй като двамата получават пенсии, а участието им в множество търговски дружества, също е индиция за материални възможности. Изложени са мотиви, че по делото е вече постановен и влязъл в сила отказ от освобождаване от заплащане на държавна такса по предходна молба по чл. 83, ал. 2 ГПК. Установено е, че декларираните от жалбоподателите доходи от пенсии по разглежданото искане – 137 лв. и 551 лв., сочат на разполагане с повече средства от декларираните при предходното им отхвърлено искане по чл. 83, ал. 2 ГПК като при липсата на други съществени промени в материалното им положение, е обобщено, че депозираното на 02.08.2017 г. поредно искане за освобождаване от такса, представлява злоупотреба с право.
Върховният касационен съд намира, че частната жалба срещу определението на Бургаския апелативен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба на настоящите жалбоподатели срещу определението на Бургаски окръжен съд, постановено по реда на чл. 229, ал. 1 ГПК, е процесуално допустима с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна, тъй като определението е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд по чл. 229, ал. 1 ГПК е в съответствие с процесуалния закон. Възможността за самостоятелното обжалване на определенията (отделно от решенията по делата) е предвидена изчерпателно в правилото на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично предвидени в закона. Определението на първоинстанционния съд по чл. 229, ал. 1 ГПК, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за спиране на производството по делото, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е от категорията определения, за които изрично в закона е предвидена възможност за обжалването им. При липса на уреден в закона процесуален ред за обжалване, същото е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол, както въззивният съд правилно е приел. Ето защо определението в посочената част следва да бъде потвърдено.
Постъпилата частна жалба срещу определението на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за отхвърляне на искането на жалбоподателите за освобождаване от внасяне на държавна такса, поради липса на достатъчно средства, подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд.
Допускането на касационно обжалване на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателите твърдят, че въззивното определение е постановено в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз, без да е формулиран конкретен правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и „в противоречие с чл. 280, ал. 2 ГПК“.
В конкретния случай настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано, тъй като в приложеното към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторите не са формулирали конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при което касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, както и от оплакванията му в касационната частна жалба, а разполага с възможността единствено, въз основа обстоятелствената част на изложението, да конкретизира и уточни посочения от касатора въпрос /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол.
С новата разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.86/2017г. в сила от 31.10.2017г.) е въведено понятието „очевидна неправилност” (наред с евентуалната нищожност или недопустимост) като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен ”contra legem”, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или “extra legem”, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК).
В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, както и не е налице какъвто и да е порок, който да обуслови „вероятна нищожност или недопустимост” като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по делото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 380 от 07.11.2017 г. по ч. гр. д. № 349/2017 г. на Бургаския апелативен съд в частта му, с която е отхвърлено искането на жалбоподателите за освобождаване от внасяне на държавна такса.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
П о т в ъ р ж д а в а определение № 380 от 07.11.2017 г. по ч. гр. д. № 349/2017 г. на Бургаския апелативен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба на М. М. Д. и М. Д. Д. срещу определението на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането им за спиране на производството.
Н е д о п у с к а касационно обжалване на определение № 380 от 07.11.2017 г. по ч. гр. д. № 349/2017 г. на Бургаския апелативен съд в частта му, с която е отхвърлено искането на М. М. Д. и М. Д. Д. за освобождаване от внасяне на държавна такса.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: