4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 132
София 06.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 7165/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Т. И. С. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд , ІІІ-Б отделение от 14.04.2014г. по гр.д. № 1525/2014г.
Ответниците М. Р. Р. и М. С. П. изразяват становище,че въпросът за правния статут на терасата като обща част на сградата е бил разрешен с влязло в сила решение и не следва да се пререшава.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК /цената на иска е над 5000лв./ , поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 36 състав от 15.02.2013 г. по гр.д. № 9019/10 г., с което е отхвърлен иска на Т. И. С. за установяване по отношение на ответниците – собственици на обекти в етажната собственост на @@8@ [населено място], че е собственик на основание чл.98 ЗС на Г-образна тераса с площ около 44 кв.м. с достъп от ап.№5 на северната и източната фасада на сградата , на жилището й на втория надпартерен етаж , както и в прекратителната част по иска , имащ за предмет балкон на южната фасада с достъп от същия апартамент. Съдът е приел, че макар терасата да е функционално свързана само с жилището на ищцата , тя е обща част на етажната собственост по естеството си , защото служи и като покрив на разположените жилищни помещения под нея, а покривът изрично е посочен като обща част в чл.38 ЗС.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване правен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, не е обуславящ за правния спор. Посочените от касатора като необсъдени доказателства /протокол на общото събрание на етажната собственост от 21.04.2003г., на което при обсъждане на въпроса относно ремонта на покрива на процесната тераса, тя е третирана за собствена на ищцата , нотариална покана от ответниците Р. и П., с което поставят въпроса за ремонт на процесната тераса и др./ не са от значение за делото, защото определянето на една част от сграда като обща част или като част от индивидуален обект от етажната собственост, произтича от неговото предназначение и естество и се определя въз основа на критериите, посочени в закона – чл.38 ЗС , а не от преценката на етажните собственици и тяхното становище няма правна стойност.
Не е обуславящ за делото и вторият въпрос дали е допустимо въззивният съд да отхвърли иска на невъведено основание , защото се обосновава с констатирана нищожност на нотариален акт , каквато въззивният съд не е направил. От друга страна както е посочено в ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК когато за разрешаването на спора е необходимо прилагането на императивна правна норма, каквато е разпоредбата на чл.38 ЗС, въззивният съд е длъжен да я приложи и без позоваване на страните и довод във въззивната жалба и в този смисъл дори и хипотетично не би могло да има противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС по поставения правен въпрос. По същите съображения е неоснователен и доводът за необходимостта от допускане на касационното обжалване във връзка с правния въпрос за доказателствената сила на нотариалния акт. В случая спорният въпрос не е за доказването на твърдението, че терасата е придобита от ищцата, а за нейният правен статут и възможността да бъде обект извън общите части на сградата , което не може да се доказва с нотариалния акт за продажба на имота.
Не е налице противоречие между обжалваното решение и цитираната от касатора съдебна практика. В решение № 332 от 06.07.2010г. по гр.д.№ 633/2009г. на ВКС, ІІ г.о. е разгледан въпросът за статута на подпокривното пространство. В решение № 211 по гр.д.№ 991/2011г. на ВКС, І г.о. съдът се е произнесъл , че не е необходимо за извършване на делбата изготвяне на инвестиционен проект, когато е установено, че в сградата съществуват два самостоятелни обекта . В решение № 1019/2010г. е прието, че коридорът е обща част по предназначение и статутът му може да бъде променен по общо съгласие на етажните собственици. Следователно не е налице идентичност на споровете по тези решения и обжалваното и не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Материалноправните въпроси, които се поставят в последния раздел от изложението за допускане на касационното обжалване са разрешени със задължителна съдебна практика, цитирана и съобразена от въззивния съд. Така в решение № 37 от 11.03.2010 г. по гр. д. № 528/2009 г., на ВКС II г. е прието изрично, че терасата се окачествява като покрив не само когато стои над цялата постройка, но и тогава, когато покрива определена част от нея. Характерът на покрива не се изменя от използването му и като тераса, ако той е терасовиден, защото и в такъв случай запазва функциите си на покрив, която е главната функция на този вид тераси. Извън балконните тераси тези, които обслужват като покрив останалите под нея обекти, са обща част, независимо от обстоятелството, че като площ се ползват от един или няколко собственика.Точно в този смисъл са и изводите на въззивния съд, поради което при липса на доводи за промяна на задължителната съдебна практика, което би обосновало приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касационното обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд , ІІІ-Б отделение от 14.04.2014г. по гр.д.№ по гр.д. № 1525/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: