3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 132
С., 07,03,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 28 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 756 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. компания М. АД-Х. против решение № 387/7.04.2010 г. по гр.д. № 725/2009 г. на П. АС, с което се: 1. Потвърждава решение № 51/12.05.2009 г. по гр.д. № 116/2008 г. на Х. ОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу Н. Б. З.-И. АД-С. и М. ООД-Х. иск за обявяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека № 118/2004 г., както и в частта му, с която в полза на Н. Б. И.-З. АД са присъдени 15 000 лв. разноски., 2. Обезсилва същото решение в частта му, с която е бил отхвърлен предявеният от касатора срещу двамата ответници иск за обявяване нищожност на договор за кредит № 63/2004 г., сключен между последните двама, и в тази част прекратява производството по делото, 3. Обезсилва решението в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу двамата ответници иск за обезсилване на изп.лист от 16.04.2008 г. по гр.д. № 10181/08 г. на СГС и в тази част прекратява производството по делото.
От ответниците само Н. Б. З.-И. АД е представил отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК, а освен това и жалбата е неоснователна, като претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива по това производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди следното: 1.По въпросът за приложното поле на чл. 235,ал.4 ТЗ и конкуренцията на този текст с разпоредби на организационни актове на АД, относно процедурите по вземане на решение за извършване на разпоредителни сделки с недвижимо имущество, съдът е смесил понятията власт за вземане на решение и представителна власт, поради което се е произнесъл в противоречие с Р № 193/12.02.2001 г. по гр.д. № 2485/2000 г. на ВКС-V г.о. Налице била и колизия на чл.236,ал.3 с чл.236,ал.4 ТЗ. 2.По въпросът за надлежното предявяване на иска и надлежното сезиране на съда с искането за прогласяване на нищожност на договора за банков кредит и обезсилване на изп.лист, съдът се е произнесъл в противоречие с опр. № 338/15.10.2008 г. по ч.гр.д. №1568/2008 г. на V г.о., както и с опр.на К. ОС, което обаче не е представено.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдяното противоречиво решаване не е налице.
1. По първата група въпроси не се касае за конкуренция между 235,ал.4 ТЗ и устава на АД, както и за колизия между ал.3 и 4 на чл.236 ТЗ. Представеното решение на ВКС е от 2001 г. и не представлява задължителна практика. Освен това, липсва идентитет на разрешените случаи по конкретния правен спор и приложеното решение, който да обуслови наличие на противоречие в практиката на съдилищата. Решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани.
Възможността да се формира волята в търговското право, и по специално в ООД и АД, не подлежи на договорни или произтичащи от устава ограничения. Тези ограничения са непротивопоставими на трети лица. Тези норми на ТЗ гарантират сигурността на оборота, поради което са императивни и не могат да се дерогират. В случая министърът не действува в качеството на публичноправен орган и затова не ставна дума за компетентност, а той действува като представител на собственика на част от акциите.
С Р № 202/22.12.2010 г. по т.д. № 764/2009 г. на ВКС-ІІ т.о., което е задължителна практика по смисъла на ТР 1/19.02.2010 г. на ОСГТК, е прието, че заложната /обезпечителната/ сделка, дори да е сключена в нарушение на разпоредбите на чл.236,ал.1-3 ТЗ по решение на некомпетентен орган, е действителна по силата на чл.236,ал.4 ТЗ.
2. По вторият въпрос също не е налице противоречиво решаване, тъй като е представено определение по чл.274,ал.3,т.1 ГПК и липсва какъвто и да било идентитет с разрешения случай по конкретния правен спор. С определението е прието, че е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за съсобственост, поради вътрешните отношения между съсобствениците и във връзка със самото съществуване на съсобствеността, докато с обжалваното решение в прекратителната част е прието, че ищецът не е страна в атакувания от него договор за кредит № 63/2004 г., а при евентуалното уважаване на иска, то последицата ще е прекратяване на образуваното по процесния изп.лист изп.дело.
Доводът на касаторът за нарушение на диспозитивното начало е обоснован с непроизнасяне по целия предмет на делото. Това не обуславя недопустимост на решението, респективно приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като страната е могла да поиска допълване на решението по реда на чл.250 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 387/7.04.2010 г. по гр.д. № 725/2009 г. на П. АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: